Мога да пусна един пост, в който да ви покажа какво съм писал за годината, какво ми е харесало и не ми е харесало, какво оценявам като нещо голямо... Но няма. Просто си прилистете, ако желаете да видите какво съм описал тук. През 2013 прочетох някои книги, някои от тях пък описах тук. Можеше да прочета много повече, можеше и да опиша повече, но така се случи. През 2014 ще отделям още по-малко време за този блог, защото ми се очертава много тежка година, но пък, може би, през декември на тази нова година ще са първите ми почивни дни от години, а това е много!
Нова, стара, годината си е все същото каквото е било и предното. Някой просто е решил едната да свършва на 31 декември, а другата да почва на 1 януари. Празник ли е? Май не. Аз го свързвам с новата дата и месец... В Средновековна България новата година е идвала на 1 март, в Рим и Византия на 1 септември, в Езическа България на 22 декември (слънцето почва да расте). А на всичкото отгоре по стар стил е на 14 януари. С други думи... какво да ни интересува? Толкова се е сменяло, че вече не изглежда на истински празник. Всъщност от всички изброени дати, май най-много логика има в 22 декември, другите са просто произволни дати от календара.
Нова година е тъжен празник. Защо изобщо хората така обичат цифрите?
Няма коментари:
Публикуване на коментар