Гешев остава жив след 9.IX.1944 г. - Иван Бутовски, Петя Минкова

Царство България си е отишло безвъзвратно. Цялото му материално и духовно наследство е било унищожено. Последната независима държава на българите не съществува от близо 70 години.

Когато чета за нея винаги има какво да ме изуми. Девета икономика в Европа, първа по ръст в света. Тогава на всеки пост, дори по-нисък, е имало извънредно подготвени и образовани личности, които са давали всичко от себе си за благоденствието на страната.

Обичам да чета за някогашната ни родина. Обичам да научавам отново и отново как от тя започва да се създава молекула по молекула в края на XIX в. и как зародишът ѝ расте малко по-малко в първите години от новото столетие. Грандиозният финал обаче са 30-те и 40-те години, когато Царството изживява своя апогей. Тогава творят най-надеждните му дъщери и синове. Можем само да си мечтаем, те да бяха продължили работата си до ден днешен, защото споменатият зенит не е нищо особено в сравнение с потенциала, който е можел да се разгърне през следващите десетилетия.

Книгата, на която е посветен този пост, разказва за начина, по който е бил абортиран плодът на българската нация. Методът, прилагането на който е сломило духа ни, унищожило е вярата ни, премахнало е общите ни цели, отнело ни е волята за развитие и творчество. Той ни е превърнал в днешното си уродливо малформирано отроче, което съвсем неправилно наричаме "българското общество" (та такова по-скоро не съществува).

Тук е коренът на нихилизма.

Тук е краят на историята.

Колелото спира да се върти.

Едва от малкото доказано автентични снимки на Никола Гешев.
Образът му е противоречив. Можем да го приемем за герой,
избягъл от ада, или пък предател, който е имал необходимото оръжие
да изкара още много хора от там. Може би цял народ. Истината остава скрита.

Никола Гешев (1896 - ?) е бил интересна личност. Безкрайно умен и логичен в постъпките си изключително надежден кадър, за какъвто днешните тайни служби могат само да се надяват. Личността му буди огромен интерес дори днес - повече от 70 години след като е слязъл от сцената и е прекратил обществената си роля. Най-малкото доказателство за това е, че четох тази книга във влака и големите червени букви на корицата, които съставят името му, привличаха всички погледи наоколо. Цялото купе реши да ми я поискаха за малко, а после се появиха хора и от съседното. Накрая няколко души си записаха заглавието и авторите.

Шантава работа.

Изследването на двамата журналисти Бутовски и Минкова се спира на различни архивни, гласни и други доказателства, които потвърждават факта: Никола Гешев, известният началник на "царските тайни служби", е останал жив след 9 септември 1944, а не е убит на турската граница ден по-късно, каквато е била официалната версия на тогавашната власт.

Това, разбира се, не е сензация. Данни за тези обстоятелства изтекоха още отдавна, а догадки е имало винаги. Най-малкото как би могъл да праща тайно писма на роднините си до 1984 г. от фалшиви адреси из целия свят :)

Хубава идея е, че книгата се опитва да вкара читателя в мозъка на Гешев. Да научи как е разсъждавал, какви идеи е поддържал и що за нрав и мироглед е притежавал. Наред с това няколко глави са посветени на цялостната обстановка в страната и описват една нищожна част от червения терор и зверствата, които са били извършените след черната дата. Авторите ни запознават и с онова, което Гешев е имал на разположение към този момент. Така много по-лесно можеш да погледнеш през неговите очи и да видиш дали планът му за бягство е бил възможен.

Ким Филби, двоен агент, работил за Великобритания
и СССР, който може би има роля в бягството на Гешев.

Изследването на Бутовски и Минкова не е просто конспиративна теория, която на пръв поглед звучи правдоподобно. Тя е подкрепена с реални факти. Много от цитираните документи са приложени като фиксимилета и се четата от първа ръка. Вероятно това е най-ценната част от книгата. Можеш да надникнеш направо в секретните досиета и доноси, които отлежават в папките на Държавния архив.

Въпреки, че е посветена на Никола Гешев, чиято противоречива личност може да ви накара да го почитате като герой или го заклеймявате като предател, много по-въздействащо и интригуващо за мен бе съдържанието, което се спира на други известни личности, които се намесват в историята: Трайчо Костов, неговия живот, дело и смърт; британския таен агент Ким Филби; министър-председателят Богдан Филов; червените вождове Тодор Живков и Вълко Червенков; екзекуторът Лев Главинчев и много други, за които може би сте чували, а може би не. Последните няколко глави са посветени на семейството и потомците на Гешев, начинът по-който са преживявали след 9 септември и делата им преди тази дата. Вероятно най-интересните факти са, че Георги Гешев, брат на Никола Гешев, е първият български шампион по шах, а Емауил Гешев е основал футболния отбор Славия и е създател на българската пенсионна система от 30-те години (знаете ли, проучвал съм я от по-рано и е много по-надеждна от днешната, всъщност е била явление в световен мащаб и по тази причина днес неговият модел се прилага в Дания и още няколко европейски страни).

Големият български трудовоправник и основател на
ФК "Славия" Емануил Гешев. След 1944 г. е принуден
да живее в немотия в непознат за него град. Трудът на
живота му е бил заклеймен, въпреки безспорните качества,
които притежава.

Книгата е демонична. Докато четеш за реалните събития в нея те побиват тръпки, стига да можеш да си ги представиш и осъзнаеш, че наистина са се случвали, защото някои от тях са толкова чудовищни, че чак не ти се вярва да са били реални. Обстоятелствата обаче си остават такива. Искаше ми се да не е така, но написаното на тези 180 страници се е състояло. Ужасно е да разбереш или да си припомниш колкото много хора са били "наказани" единствено заради ума, вярата, политическите си разбирания, любовта към науката и изкуството... и как онези, които са ги премахнали, са доживели до спокойни старини в луксозните си домове. Много по-противно става, когато си помислиш за други факти, които не се споменават в тази книга: да си припомниш, че още съществуват градове, села и улици, които носят техните имена, че още стоят част от паметниците и възпоменателните им надписи, че някои хора дори ги възхваляват.

Да излезеш с пречупен кръст в Германия е престъпление. Да нарисуваш съпр и чук в България е нещо, на което ще се гледа с безразличие. Да преименуваш град, защото е бил кръстен на червен идеолог или да измислиш ново име на улица, която се нарича "Българска комуна" или нещо от сорта изглежда дребнаво. Някой би казал, че ако "Септември" спре да се изучава в училищата, това би било неуважение към твореца и историята. Ако свалиш портрета на Тодор Живков от входа на блока, някои съседи сигурно ще се подразнят. Да, може би всичко това е вярно, но промяна не би могло да има без тези дребни промени, защото те ще окажат огромно влияние на развитието ни като общност. В Нацистка Германия е имало улици и селища, които са носили имената на силните към момента, имало е и поети, които са ги възхвалявали. Сигурно някои от тях са пишели добре, може би дори шедьоври, също като Гео Милев, но въпреки това цялото духовно наследство на Третия Райх е било премахнато. Положителните резултати са налице от години. Това ме кара да се замисля, не е ли крайно време да стане същото и тук?

Но хора, ако четете историята ще видите, че българската нация отново се гради. Същите стъпки, които е направила в края на XVIII в. се извършват плахо и сега. Днешното поколение няма да види резултата от тях. Няма да разбере дали ще бъдат прекършени по същия начин. Колелото на историята пак ще се върти за нас.

Кратък откъс от изследването можете да прочетете тук.

Съжалявам, че днес прекалих с тези политически съждения, обикновено ги избягвам, но този път не успях, все пак книгата го изискваше, иначе нямаше как да я представя. Дано не съм ви подразнил.

Очаквайте в следващите няколко седмици: "Градска готика" - Брайън Кийн, "Демонични песни" - Ф. П. Уилсън, "Още по-голямото приключение на малкото талъсъмче" - Никола Райков

Злодеите - Симон Себаг Монтефиоре

Злодеите винаги са вълнували хората около тях и след тях. Те разпръскват особено любопитство към собствената си персона, което ни кара да се интересуваме от животите им, странните прищевки, които имат, ужасяващите злодеяния, които са вършили. От къде идва този интерес? Защо ни харесва да четем за ужасите, вършени от хора като нас, срещу други себеподобни? Казвам ви го направо: определено не, защото искаме да се поучим от грешките им или лошите им помисли и да не ги повтаряме в личен или обществен план. Това вълнува хората най-малко от всичко. По-скоро причините са две: разбира се, защото човешкият ум има незадоволим глад за странни, ужасни, интригуващи истории, и вероятно, защото искаме да разберем защо злодеите са го правили? Защо са били злодеи? Тази тайна почти никога не може да се разкрие, а непреодолимите загадки винаги ни карат да мислим креативно, да се чувстваме обгърнати от мистериозна атмосфера.

И ето "Кръгозор" са издали този луксозен том на Симон Себаг Монтефиоре, която е насочена по-скоро за популярната публика, отколкото за професионалните историци. Това го прави "високоамплитудна" книга. Т.е. с много положителни и много отрицателни страни. Тя е разделена на 101 богато илюстрирани глави, всяка посветена на един злодей от човешката история. Почти винаги има и кратка добавка в каренце за други по-дребни или неизвестни злодеи.

Понеже би било безсмислено, пък и непосилно, да разглеждам книгата глава по глава ще разделя личностите в нея на "ешелони":

Първи злодейски ешелон включва всеизвестните и всепризнати от всички ни тирани. Те са ни толкова познати, че присъствието им чак дразни и бие на скука. Това са Йосиф Сталин, Адолф Хитлер, Владимир Ленин, Мао, Пол Пот и пр. други, за които сме слушали достатъчно много. Книгата е населена с огромно количество римски императори, кой от кой по безумен. Като Калигула, Нерон и Комод. Поне за първия и последния съм сигурен в менталните им проблеми, за втория има толкова много спорове. Включването, да кажем, на Калигула в книгата, обаче, поне според мен, е малко спорно. Трябва ли един луд да намери място сред злодеите? Разбирам, защо е добавен Чингис хан, неговите злодеяния са огромни, но той ги е вършил с ясна мисъл, за разлика от Калигула, а също и Джак Изкормвача, който е намерил място в книгата. Последният наистина е убил особено садистично няколко проститутки в Лондон през XIX в., което го прави най-известния сериен убиец в историята, но дали е бил злодей? Съвременните изследователи мислят, че той е по-скоро болен човек. Вероятно шизофреник. Не знам. Включването на подобни персонажи прави труда на Монтефиоре по-изчерпателен, но и по-спорен. Поне според мен. Често обаче границата между лудостта и чистото злодейство е много тънка. Иван Грозни е красноречив пример. Това е човекът убил хиляди цивилни волжки българи, няколко от съпругите си (една от които погребва жива) и дори собствения си син, а и нероденият си внук, само заради параноичните си проблеми. Така сам прекъснал династията си. Между другото, някои от притесненията му, че някой иска да го свали от трона, са били основателни. Особено трагикомично звучи момента, в който царят се разболял тежко и свикал болярите, като определил пред тях наследника на престола. Те като видели умиращия си господар отказали да изпълнят последното му желание и радостни очаквали кончината му. Той обаче оздравял... "Има човек - има проблем, няма човек - няма проблем", това били думите на Иван Грозни. Да, негови са, не на Сталин, както се тиражира усърдно. Цар Иван... все пак бил отровен... така че явно наистина е бил заобиколен от заговорници.

"Иван Грозни убива сина си" от руския художник Иля Репин.
Едва ли някой е създавал по-живи образи от него.

Втори ешелон. Тук са включени по-малко известни злодеи, за които не знаем толкова много. Пардон, известно е, но не и на широката маса. Да кажем всички казват, че Хайнрих Химлер е бил от лошите, но малко знаят защо и какво точно е вършил. Тук включвам и Василий II Българоубиец, който извън България и Гърция не е особено познат. Като стана дума за византийски императори имаме включен и Андроник I Комнин, който освен изключителен сладострастник убива законния престолонаследник и води некадърна политика сам. Макар, че не е бил стока, едва ли може да е чак злодей като за тази книга. Така и не разбрах защо вътре е попаднал и Юстинян II Носоотрязания - защото убил двамата предатели, които го свалили от трона... хм... на фона на останалите злодеи някак не го приемам за чак толкова ужасен. За сметка на това имаме само един турски султан - Селим I, който въвел традицията владетелят на Империята да избива всички други наследници на трона. Като си помисля какви други злодеи е "дарила" на света тази държава само един тук е смешно на фона на толкова много римски и византийски монарси.

Едва ли тук някой е чувал за Николай Ежов по чието нареждани са били екзекутирани около 1 000 000 души в СССР, осъществявайки брутален червен терор. Собствената му смърт е още една ужасна трагикомедия. Палачът се възгордял толкова много, че веднъж, когато се напил, извикал, че ако иска може арестува дори и самия Сталин... Вождът явно не бил поласкан и Ежов станал жертва на същия този терор, който така успешно осъществявал.

Човекът в дясно от Сталин на първата снимка е Николай Ежов. След изпадането му в немилост и последващата му екзекуция, същата снимка е ретуширана, за да бъде премахнат.

В трети ешелон съм включил злодеите, които... не са истински злодеи, не и колкото останалите. Д-р Крипен например... който убил само и единствено жена си, макар и особено брутално. Някак не е като за тази книга. Има прекалено много други като него. Тук поставям и Византийската Императрица Теодора. Вярно че организирала "политическа полиция", която да спомага задържането на мъжът ѝ на трона и преследвала заговорници, но чак пък... или англичанинът Роджър Мортимър, който бил любовник на Изабела - кралицата на хомосексуалния Едуард II, а в последствие го убил доста брутално, поне според някои полулегендарни известия...

Настоящият президент на Иран... той пък защо дори се споменава... Разбирам, че на Запад не го харесват, но някак... все още не е извършил нищо особено.

Някои от включените в книгата са били просто синове на своето време. Да, от днешна гледна точка, са вършели неприемливи неща, но не и когато са живели и са ги правили. Например английският крал Ричард II, който просто организирал военни походи, хвърлял заговорници в тъмници и потушил едно селско въстание, което преди това разорило няколко града напълно... убил само водачите, другите пуснал... сериозно какво прави тук той?

Има още един проблем в книгата. Ползвани са източници без никаква критика върху тях. Много легендарни и преувеличени данни са приети за чиста монета. Ричард I Лъвското сърце бил хомосексуален, само защото живеел аскетично... Или пък 8% от всички мъже в цяла Азия носили гени от Чингис хан, поради многобройните жени, които бил насилил... е, хайде де... Оргиите на императрица Теодора и какво ли още не.

Липсват и някои титулярни злодеи, например Катерина Медичи.

Така де, книгата е на високи амплитуди, както споменах. Някъде е брилянтна и много интересна, другаде странна и съмнителна, в тези части минава за жълта литература повече от необходимото. Ако търсите реални исторически знания, то този том не е за вас, ако искате просто забавление, може да я пробвате.

За оформлението и изработката на книжното тяло, обаче забележки не би могло да има. Великолепни са.