Кралят демон - Крис Бънч

Чудя се защо пиша за тази книга, все пак е за хора на...16 години. Опа, след 18, но не повече от 21, защото вече си твърде възрастен, за да ти е особено интересна... Пак е готина, но не е същото (с тоя мой песимизъм прекалявам, нямаше нищо вярно в това твърдение). Ако не сте чели нищо за нея, айде, бързо да погледнете едно кратичко представяне на Кралят-маг. Това е втората част от поредицата. Вероятно сбърках, че разделих книгите. Те трите са едно цяло, трилогия дето се вика, и трябваше да ги свържа в една публикация, но хайде ще има три за пълнеж.

Дамантес - нашият любим герой от първата част, и неговият повелител и приятел - Тенедос (по-всяка вероятност името не е случайно, защото го носи и демон от гръцката митология и означава "смърт") продължават военните си приключения изпълнени с жесток реализъм... да, жесток реализъм във фентъзи роман.

"Кралят-маг" описва, както ви бях подшушнал предния път, как Дамантес постепенно се издига от редник в нуманцийската армия до трибун - най-високото звание в нея. Втората книга разказва за живота му на висш военен. Изминали са десетина години от времената, в които кралят-маг Тенатос се е възкачил на трона и младостта на Дамантес като че ли все повече се превръща само в блян. Героят се е променил, а историите от предната книга са вече само спомен и избледняват от паметта му. Е, да, но... има още живец в старото куче, защото един улегнал Дамантес е като бесен жребец, а жените в Никияс (столицата на Нуманция) все още са също толкова развратни и кралят-маг винаги може да намери още работа за своя любим трибун. 

Този път той е замислил поход към една огромна страна. Виждате ли картата по-долу? Е, значи вече знаете колко по-огромно е магическото кралство Майсир, в което всеки един малко по-добре изучен вълшебник може да срита задника на който и да е чародеец от армията на Тенедос... е, може би не точно...

"Кралят демон" е много по-впечатляваща от "Кралят-маг". Освен, че героите вече отчетливо се променят, книгата е блестяща откъм описанията на войната. Това, че Бънч е бил ветеран от Виетнамската война си казва думата и той буквално е разказал десетки дребни истории, които сам е виждал с очите си. Животът на война е представен в пълнота. От епичните боеве, до разпилените черва на бойните ти другари, от бляскавите доспехи и униформи, до противните инфекции и болести, от смелите саможертвени бойци, до плашливите мародери, от офицерите-аскети, до онези, които си пълнят гушите и крият провизии. Всичко това е вплетено на едно място като в огромна нишка, обсипана с моряшки възли и поставена в общият голям контекст на войната. Обикновеният войник е пионка на своя офицер, а той - на генерала си, който е само марионетка за Тенедос - кралят-маг. За общата картина Бънч черпи вдъхновение от нахлуването на Наполеоновите армии в Русия. Майсир е същата империя - крепостни селяни, обширни степи, страшната зима, самодържеца господар. Дори казаците намират своя еквивалент в негаретите. И като стана дума за това, Тенедос е същински Наполеон - хитър, умен, интелигентен, далновиден... алчен за власт, лукав, непримирим използвач. Читателят с ужас наблюдава как цялата "романтика" на предната книга постепенно отмира, как симпатичните за него герои малко по малко си отиват, как цели градове, които Бънч го е накарал да построи във въображението си, се сгромолясват.

Дамантес предвожда своите червени пикеносци,
фенарт.

... Великите умове са неразбираеми за нас. Те искат още и още и не могат да се спрат, когато стане твърде късно. Те използват останалите за своите цели. Понякога си струва да го направят, понякога не. Имат правото над живота и смъртта на останалите. Както pater familias в Рим е можел да използва своята patria potestas, за да унищожи целия си род, така и великият водач може да погуби всичко онова, което е създал за народа си, заедно със самия него и дори себе си. Могат ли бащите на обществата да ги рушат по своя воля, както по-рано са решили да ги въздигнат от прахта на разрухата и корупцията? Имат ли наистина това право? Какво е чувството да разбереш, че инструмент в ръцете на един такъв човек?

Ужасяващият, но и героичен цвят на войната се смесва с този на магията във фентъзито, с цял пантеон могъщи богове, със страшни демони и господарите, които са ги призовали, и еротични сцени, които за щастие са много по-малко и не толкова подробни, за разлика от първата част на поредица. Съвсем спокойно мога да твърдя, че това е съкратена еротична, фантастична версия на "Война и мир".

... има ли Тенедос господар? Има ли зад него крал-демон или това е само плод на лъжливи възприятия? Или може би той сам е сатана?

Ако ви се чете, ето я безплатно онлайн. Заповядайте и първата част.

Кралят маг - Крис Бънч

Прииска ми се да ви разкажа за една чисто момчешка книга. Тук няма да ви говоря за сълзливи романчета, за дълбок подтекст, за тъжни или влюбчиви персонажи, за дълбока и проницателна философска мисъл, а за мъже до мозъка на костите си.

"Кралят маг" е идеална поредица, за всички вас, които не харесвате фентъзита от 10+ тома, които нямат свършване. Това е едва трилогия. Не, че да напишеш цели три книги за едни и същи герои е малко, но предвид наскоро обособилите се "традиции" в жанра, според които едно фентъзи трябва да включва поне 10 - 15 хил. страници печатен текст, това си е малко. Т.е. нормално количество като за всяка друга книга.

Това е най-доброто самостоятелно произведение на покойния Крис Бънч, което го прави завинаги част от плеадата автори в жанра.

Книгата не е написана в т.нар. "високо" фентъзи. Няма орки и елфи, няма джуджаци и пр. същества. Расите са само две: хората и демоните. Демоните не живеят в съшия свят и могат да бъдат извикани само с магия. Като стана дума за магията, същата има малка роля. Магията е слаба и е само добавка в механичните оръдия на труда и войната. С нея се правят дребни трикове като мъгли или слънчеви затъмнения, смаляване на предмети и т.н. Не се надявайте да видите безумно могъщ маг, който мята огнени кълбета във всички посоки. Но пък иманено един чародеец решава, че това не му стига и да достигне нови върхове като стане най-великият магьосник жевял някога. Заедно с главния герой - самюбиеца Дамантес, той ще опита да промени една изтерзана страна и да я превърне в рог на изобилието. Това е Нуманция. Речната империя без император. Е, някога е имала, но след смъртта на последния, е назначен регентски съвет, който вече стотици години управлява бездарно и граби с пълни шепи от народа.

Карта на Нуманция.

Дамантес се появява като млад войник от нуманцийската войска и в тази първа книга е показано постепенното му издигане до трибун - най-високото звание в тамошната армия. По пътя си той среща редици много култови персонажи и посещава съседните държавици, завързва интересни приятелства и покорява не едно женско сърце, бие се с демони, вещици и обикновени хора, ходи по дуели на честа и тренира здраво... абе, мъжка книга е това. Говори се много за оръжия и битки. Авторът е истински познавач на военното дело, най-малкото защото сам е ходил във Виетнам и знае как се живее на война. Всички лишенията и тънкости на занаята са му известни. Вероятно затова баталните му описания са много успешни.

Главният герой разказва историята си от първо лице и то ретроспективно. В момента на повествованието се намира в затвора на един отдалечен остров. Идеята е читателят постепенно да разбере как е попаднал там, какво е извършил или какво са му причинили. До края на първата книга мистерията не се разгадава, това се случва в следващата.

Крис Бънч
(1943-2005)

В изграждането на света си, Бънч се е вдъхновявал най-вече от древните Рим и Индия. От първият е взет целия държавен строй, облеклото на хората, маниери, сексуални навици, някои традиции и военното дело. От Индия произлизат религията, отново част от нравите на хората, кухнята, също, географските ширини и климата. Някои от идеите му са върховни. Например архитектурните: водни дворци, изпълнени с аквакултури и стотици водоскоци, градове с подземна структура от газопроводи, която осветява и задвижва всичко, тайни стаи за подслушване и всякакви други.

Еднакво добре са изградени различните дворцови интриги и военни премеждия, с което не могат да се похвалят много автори.

Сюжетът е многопластов. Има много линии, като всички са обвързани помежду си. Според мен са добре изградени. Няма празни или задънени. Читателят ще преживее всякакви премеждия докато Доманатес а' Самабю се превърне в трибун. Това някак те обвързва с героите и те приравнява към тях, кара те да се чувстваш част от самата книга.

Бънч показва и добро чувство за хумор, някъде романа е доста забавен и случките в него може да ви засмиват дори дни след като сте ги прочели.

Може би единственият недостатък са огромните количества сцени на полови сношения и удовлетворения (как само ги нарекох!!!). Книгата е наситена с тях почти колкото Кама Сутра. Едва няколко от тези описания може да се каже, че имат нещо общо със сюжета. Всички други са просто отегчителни и безсмислени епизоди, които се повтарят поне по веднъж на 10 страници и служат само за пълнеж. След известно време свикнах да ги разпознавам още от самото начало и успешно ги пропусках. За щастие в следващите две части на поредицата тези сцени намаляват значително.

Смея да кажа, че всичко друго е на шест.

Интересно ми е да прибавя, че Бънч май е бил загрижен за младото поколение, когато е писал книгата. Казвам го почти на шега, но може да е и вярно. Дамантес е абсолютен мъжкар, той тренира здраво, ходи да реже глави и преспива с едно 10 жени в книгата... поне... но не употребява никакъв алкохол... и никакви забранени субстанция... и внимателно си подбира обектите на своята страст...

Просто я прочетете, някъде ме разби от смях и уникално свежи идеи.

... има нещо гнило в това ревю, някак не се получи.