Фермата на животните - Джордж Оруел

Писмо от един обикновен читател към г-н Джорж Оруел, което щеше да бъде изпратено, ако последният бе между живите:

Уважаеми г-н Джордж Оруел,

пиша Ви това писмо, не безпричинно, а за да ви изкажа голямото негодувания, което изпитах при четенето на Вашето произведение "Фермата на животните".

Прочетох книгата Ви за първи път, когато бях дете, без разрешението на родителите ми. Тогава тя много ме натъжи, но въпреки това започнах да я препрочитам още на следващия ден, а после дори изгледах анимационната адаптация. Това ме направи още по-тъжен. Сега, след толкова години, отново отворих краткия Ви роман и го прочетох за трети път, а това върна детските ми спомени и сълзи.

Разберете, аз съм романтик. Въпреки че ме болеше при всеки от тези три прочита, аз продължавах до края. Вероятно съм правил това, защото винаги съм искал животните от книгата накрая да заживеят щастливо, и съм се надявал тайно, че някак това ще се случи. Естествено, това никога не става. Винаги ми се иска магарето Бенджамин да свали Наполеон от власт и да се превърне в справедлив монарх, а не да си остане символ на интелигентния човек, който мълчи умишлено в тоталитарното общество, за да запази живота си. Ще ми се също трудолюбивият кон Оувес да намери заслужена почивка на старини, а не да се прилича на изтерзан старец, чийто жизнени сокове са били изсмукани от човеконенавистен политически режим. Ах, накрая, препоръчвам ви да направите Наполеон и останалите прасета на винен кебап - вкусен е, макар и не особено здравословен, пък и те си го заслужават. Моля Ви да нанесете тези корекции, както бих настоявал пред Плутарх да изменят историческите си съчинения така, че въстанието на Спартак да успее и както бих накарал Апиан да направи от Картаген унищожител на Рим, а не негова жертва.

Прикачам към писмото тази твърде успешна корица по книгата Ви.
Източник.

Разбирам, че идеята Ви е да покажете определени обществени процеси в развитие, чрез цялата голяма и твърде явна метафора с животните, които свалят от власт човешкия си господар, започват да се самоуправляват като социална народна република (сравнявате народните републики с Фермата на животните), която твърде скоро се извращава в тираничен диктаторски режим, а накрая очите на жителите ѝ се замазват пред фалшива либерализация на политическата реалност. Оказва се, че целият този фарс, този експеримент е бил безсмислен за животните, че са можели да живеят добре още при здравата ръка на г-н Джоунс - вероятно символизиращ строг, но справедлив монарх. Да, г-н Оруел, разбирам всичко това, но съм роден и отраснал в държава, в която исторически всичко това се е случило, и виждам, че още през 1945 г., когато тук законната власт дори не е била официално и престъпно напълно премахната от разпространителите на червената чума, вие сте били наясно какво ще се случи. Не просто около тази дата, но и повече от 50 години по-късно, без да е нямало от къде да го знаете, след като светът разбира как се преминава от планова икономика към свободна стопанска инициатива една в началото на 90-те. Учебниците за това не е имало.

Не е нужно да ми обяснявате от къде се съобразили всички възможни проблеми, които биха настъпили в едно общество в следствие на един такъв сложен и пагубен социален експеримент, какъвто е комунизма. Няма защо и да ми казвате как сте събрали есенцията на този въпрос в едва стотина страници. Не се нуждая и от убеждения, че в "формата" на вашата "Ферма" нещата са показани и важат за всички човешки общества в новата и най-новата история. Аз зная това и смятам, че идеята Ви е брилянтна.

Тази също ми се видя подходяща. Още пропаганда от Фермата.

Ала защо не оставихте и малко място за позитивизъм? Аз мисля, че Вие сте хуманист и като такъв тайно, същото като мен, се надявате животните да унищожат Наполеон. Мисля го и дори съм сигурен. Защо тогава не го написахте? Може би посланието в книгата ви нямаше да изглежда толкова реално, но какво пък толкова? Или може би така сте поискал да шокирате и натъжите толкова читателите си, че те да не оставят място за Наполеон на този свят?

... обаче свинята Наполеон съществува. И в определени част на света още издава укази и декрети, още се кичи с ордени и медали, още експлоатира подчинените си, още живее в лукс, който другите творят за него, още търгува с истински души. Още властва. Прави го дори тук - в цяла Европа, но облича стремленията си в благоприлични фрази, високопарни изрази и "демокрация".

Моля Ви, г-н Оруел, дайте шанс на животните в романа си да променят тъжната си съдба. Макар и глупави, мисля че го заслужават. Докато не направите това, аз ще препрочитам книгата Ви периодично, ще се взирам в собственото ни общество и ще се надявам, че нещата ще се бъдат променени от самите герои. Ако Вие не го сторите, дано те го направят, въпреки че не им давате шанс в размишленията Ви. Аз вярвам в тях, макар че с нищо не оправдават доверието ми. Нужни са твърде много хора... пардон, магарета, като Бенджамин, за да научат останалите на истините в живота и да съкрушат Наполеон завинаги. Затова трябва да се четат книги.

С уважение,
Слави Ганев

П.С.
Благодаря Ви предварително!

П.П.С.

Анимацията никак не свършва чак толкова зле, колкото дистопичния Ви роман, но все пак ви благодаря, че сте го написали.

Истории от квартала - Светлин Стратев

"Истории от квартала" е тънка книжка. Забавна и едновременно тъжна. На места клиширана, но не по лош начин. Изпълнена е със свеж хумор, който може да роди само човек с голямо въображение. В същото време обаче се долавят нотки на тежка ирония и съжаление към описаното, които на моменти нарастват до истинска симфония на тъгата.

Става дума за група момчета от краен софийски квартал. Става дума за различни забавни пиянски моменти, приятелство, абсурдни планове за бъдещето, пиянство, мързел и безделие и ... за пиене. Героите сами не осъзнават цялата си окаяност, е поне не до последната част от романа. Макар и пълни загубеняци те са страшно симпатични. Книгата си струва дори само заради техния колорит и целия абсурд, който представляват животите им. Това си го мислиш и се смееш на глупостите, които вършат, но неизменно в един момент се сещаш, че те са някъде там и бродят сред панелките. Смехът секва.

Хареса ми и идеята. В днешно време повечето хора не се раждат осъдени на един или друг живот. Те сами избират пътя си и все имат шанс за един завой в друга посока стига да не е твърдя късно. Много по-често сами се проваляме или реализираме. Обикновено не го прави държавата, родителите ни или някой друг. Ние винаги зависим много повече от самите себе си.

Много добро хрумване на автора е, че се приравнява на нивото на героите си. Той "слиза" при тях. Мисли и говори в техен стил. Това е хитро. Създава усещане, че той живее сред тях. Дори сега не съм сигурен дали това не е наистина така. Малко с негативно гледам обаче на нецензурните думи в авторовата реч. Да ги сложи в устата на героите, стига да не е прекалено натрапчиво, придава автентичност, при автора обаче поне аз не мога да ги възприема добре. Все пак този ход подсилва още споменатия по-горе ефект на свързване между автор и персонажи.

Извън този половинчат недостатък има още два: Единият е излишната и затормозяваща глава "Freestyle", където Стратев се опитва да имитира Георги Господинов. Тази част е просто изрезки от вестници и книги, объркани мисли, истории за известни личности и разговори нахвърляни на куп. Има и смислени неща, които са няколкото сцени с героите от книгата.

Другият недостатък е похвален, защото щом го откривам, значи книгата е била интересна. Тя просто е твърде кратка. Можеше да има още няколко весели истории за Роко и дружината му преди развръзката.

Накрая става да спомена, че откривам силно влияние на Джон Стайнбек и неговия роман "Тортила Флет". Дори финалът е доста сходен, само дето тук всичко свършва добре за героите. Така, че ако си падате по едното, би трябвало да харесате и другото.