Не ми се пише особено, но мина доста време и се чувствам длъжен. Вероятно затова се роди такова вдървено ревю...
Кунц е известен автор и вероятно сте се сблъсквали с него по един или друг начин: я книжка, я филмче, я фанатичните бръщолевици на някой фен. "Древният враг" се счита за една от най-добрите му книги. Написана е по холивудски, все едно четете сценарий за филм, но в повествователната форма на роман.
Повечето жители на един малък планински курорт изчезват, а останалите се търкалят брутално убити из него. Към градчето се отправя полицейски отряд и малък военен отдел за борба с оръжия за масово унищожение. Какво обаче се случва наистина в града е една много по-голяма тайна, носена цели епохи по дълбините на морета и океани, и заровена дълбоко в земните недра за милиони години след това. Кой е Тимоти Флайт и какво знае за Сноуфилд?
Кунц ни показва собствената си версия за дялова. От къде произлиза злото и къде се намира? То избуява в душата на човека и е вечно, изконно присъщо за нея. Също като добротата.
Книгата е доста идейна, което е типично за автора. Действието също е доста наситено и детайлно. Кунц държи читателят в неведение за всичко, което се случва и после да му разкрива истината, за която никой не би предполагал.
От тази гледна точка на това колко знае читателят книгите се делят на две. В едни от тях той знае повече от героите, в други - колкото тях. Проблемът на втория е, че ако писателят не внимава случващото се може да изглежда доста налудничaво и абсурдно за клиентите му. Особено в литературата на ужаса, където границата между нелогична безсмислица и всяващ страх сюжет понякога се крепи само на изказа и техниката, които биват влагани. Само си представете някой да ви заявява следното:
- Ве, знаеш ли само каква история замислих! Човек! Клоун-сериен убиец на деца живее в канала и може да се превръща на паяк!!!
Няма ли да решите, че това е пълна глупост? Разбира се, само ако не знаете, че, в много общи линии, се има предвид "То" на Стивън Кинг, който е един... ами плашещ роман.
Дийн Кунц, поне според мен, не е успял да се справи като Кинг. В първата половина книгата изглежда много нелогична. След това, когато всички карти бъдат свалени, нещата се оправят и се чудиш как така случилото се по-рано ти се е виждало толкова странно. Ами, че то е било напълно естествено!
Ако обаче книга има някакъв проблем, то това са героите. Те не са достатъчно добре изградени, а само загатнати. Ще научите за тях почти толкова, колкото и за непознат в лондонска мъгла през дъждовна зимна нощ. Доста отчайваща е и наивността на повествованието. Липсва всякаква задълбоченост.
Въпреки това, романът е идеален ако търсите леко четиво, който да не ви натоварва. Поради това оставам с положително мнение за книгата.