Има ли смисъл да ви занимавам със сюжетното развитие на книгата? Но все пак... имаме едно голямо кралство, разположено на цял континент. То се състои от седем други държави, но има само един върховен владетел. Вероятно първообраз на тази идея е някоя от средновековните европейски конфедерации или пък големите империи основани на лична уния. Ръката на краля (нещо като канцлер) умира при странни обстоятелства. Крал Робърт Баратеон назначава за нов пръв министър свой приятел от по-младите си години, който обаче се усъмнява в причините за смъртта на своя предшественик и започва разследване. Около това се върти и основната сюжетна линия, която не е сама, а е съпроводена с още десетки. Докато тя проследява с невероятна детайлност всевъзможни дворцови интриги и лицемерие, останалите са съсредоточени върху събития, които се случват на север, където се надига древно зло и на запад от където ордите на племенния народ дотраки се готви да връхлети върху континента.
Всичко това ми заприлича на рицарски роман, но в измислен свят. Фентъзито почти липсва. Поне в този първи том нещата са много "по-земни". Магията присъства чат-пат, същото важи и за различни странни същества, които всички сме свикнали да срещаме в повечето заглавия от жанра. Основното, на което се залага са дворцовите интриги и задкулисни тайни в управлението на едно фантастично кралство. По тази причина поредицата вероятно ще допадне на всички, които харесват исторически романи.
"Игра на тронове" е едва пролога на една по-голяма сага. В тази книга читателят се запознава с героите и основните сюжетни линии, които ще търпят развитие в следващите части. Онова, което обикновено са първите 20 страници в другите книги или..., хайде, първите глави, тук е цял том. Усещането за мащабност ви залива още от самото начало на повествованието. Авторът е изтъкал гигантско платно от какви ли не легенди, биографийки, рицари, принцеси и крале и поне девет колена напред и назад в родовете им. За съжаление това е и един от големите недостатъци на поредицата. Всички тези детайли понякога идват в повече. При това много от тях са напълно ненужни и ако изобщо имат някакво значение, то е да подсилят легендарното звучене, което създава много добра атмосфера, позната ни от приказките, митологията и рицарските романи, но заедно с това и някои проблеми. На всеки се случва да му изневери паметта... Да, някак няма как да не ви изиграе лоша шега щом се спомене сър лорд граф "X Y" за първи път от 400 страници, при положение, че преди това е бил само в мислите на някой от героите, заедно с още поне пет-шест други благородни мъже и жени.
Мартин постъпва хитро в развитието на сюжета. Линиите му не водят до задънени улици, а се преплитат и сливат една с друга. Липсват всякакви изкуствено създадени моменти, които да спасят или помогнат на героите и то въпреки, че авторът определено има някои любимци сред тях. Това прави нещата логични и добре премерени откъм възможно и невъзможно. Много писатели на фентъзи не успяват да преборят себе си по този начин и възползвайки се от фантастичната същност на света и жанра удрят по едно рамо на добрите и симпатичните. Явно Мартин се е постарал много в предварителното планиране на историята (поне до края на третия том). Именно на това се възхищавах много и считах за голямото предимство на поредицата. След като разбрах какво се случва в последните два тома обаче, започнах да се съмнявам в способностите на автора, но това бих разгледал в други публикации, посветени на "Песен за огън и лед".
В случай, че сте гледали сериала и го харесвате трябва да ви натъжа с нещо. В него се залага много повече на похот, голотии и кръв, отколкото в книгата. Именно за това ви препоръчвам литературното, а не филмовото произведение, което залага на по-елементарните зрелища и дори добавя персонажи и събития, липсващи изцяло в книгата.
И така. Ако ви се чете нещо увлекателно, дълго и дори изтощително за четене (в най-добрия смисъл на това), нещо като много дълга приказка или легенда поредицата "Песен за огън и лед" е тъкмо за вас.
Смятам да прибавя коментари и за другите книги, но не искам да пренасищам блога с една и съща поредица. Определено обаче един ден ще прочета "Колелото на времето" и "Малазанската книга на мъртвите", които са другите две много обичани от фентази феновете заглавия и ще се опитам да представя и тях.
Очаквайте още: Играчът на рулетка - Ф. М. Достоевски, Играта на Джералд - Стивън Кинг, др.
Няма коментари:
Публикуване на коментар