"Сняг в траур" ни разказва за двама братя, които обитават схлупена къщурка в планинско френско селце. Единият е огромен на ръст, но добродушен и отзивчив. Изай някога е бил прочут планински водач, но отдавна е прекъснал алпинистките си занимания. Другият - Марслен е развейпах, който иска на всяка цена да напусне бащиния си дом, воден от неосъществими мечти за богатство като изобщо не неговото бягство би обрекло брат му на самота и много трудности, поради неговия недъг.
Всеки от братята живее според своите собствени разбирания, макар да съжителстват в един същ дом. Дните им текат нормално, бавно, монотонно, когато някъде там, на заснежените алпийски върхове пада самолет от далечна страна. Това събитие преобръща напълно живота в селото. Ще се реши ли някой да тръгне към неизвестното? Към ледниците на планината, стискаща безпощадно малкото селце в могъщата си хватка. Защо би рискувал живота си? За материална изгода или за да докаже, че е човек? Защото за истинския човек добротата е присъщо качество.
Роман за братството или роман за една вечна борба на различните характери? Троая ни показва сблисъка между материализма и идеализма в техните крайни форми като ги облича в кожите на двамата братя. Докато единият мисли само за другия - как да му помогне, да го направи щастлив, как да прекарват времето по-добре заедно, то този друг е погълнат от силен егоизъм и мисли само как да получава колкото може повече от живота и как да използва собствения си брат за постигане на личните си цели.
Читателят наблюдава как двамата братя разменят надмощието си един спрямо друг. В самото начало домира Марслен (материализма), но когато се качат горе в планината - там където всичко е бяло, макар и в траур, нещата се обръщат и господството се въплъщава от Изай (идеализма). Той изглежда не просто като човек, а като истински син на планината, сякаш той сам е част от нея.
 |
| Анри Троая |
Авторът има прекрасен език, който може да бъде красив и нежен, бавен и спокоен:
"Недоверчиво, то още се колебаеше. Тогава Изай се престори, че се извръща на другата страна. Тоз час агънцето се приближи до него и подуши плахо обувките му. Изай ловко го подхвана през тялото и го притисна до гърдите си. Малка, топла, трескава плът тръпнеше в ръцете му, мяташе се, извърташе се, блееше сърцераздирателно. Изай се смееше и милваше с лявата си ръка коприненото коремче, крехкото трепкащо вратле, откъдето идеше гласът на страха." (стр. 7)
но и бурен и динамичен:
"Изай завъртя в широки, вълнообразни кръгове въжето, то подскочи върху скалата, проточи се и се откачи със свистене. В същия миг сподаван вик дойде от бездната. Изай се хвърли напред. Марслен загуби равновесие поради тежестта на раницата, беше изпуснал хватката. Въжето, теглено надолу, се спускаше с необикновена бързина. Всеки миг Изай можеше да бъде изтръгнат от козирката, погълнат от пропаста, смазан върху железния клин. Въжето се плъзгаше между вкочанените му ръце. Старите ръкавици пращяха, късаха се. Ужасно парени раздираше оголената кожа. Изай стискаше с пръсти това огнена влечуго. Душеше го с всички сили. Да сре въжето. Да убие въжето." (стр. 76)
Не избирам случайно тези два откъса. Те показват един и същи герой в различни ситуации и все пак... подобни. Действията му, настроението което предизвиква у читателя и изобщо... осанката му са като на двама различни души. Това е майсторството на Троая, главните герои - братята Водан, са много умело и пълно изградени. Читателят може да надникне в мислите им, чувствата, картините, които рисува психиката им.
Като външни препратки мога да посоча Аго от "Ако можеха да говорят" на Йордан Йовков, който сякаш само в първите страници участва и тук, но под друго име. Определено вдъхновението за творбата може да се търси в "За мишките и хората" на Джон Стайнбек, чиито двама персонажи, много напомнят братята от "Сняг в траур". Творбата може би ще хареса и на тези, които са оценили положително "Огън" на Стивън Кинг (ако са отворени и към друг тип литература, освен хорър, макабра и пр.).
Няма коментари:
Публикуване на коментар