вторник, 2 юли 2013 г.

Деветата порта - Артуро Перес-Реверте

Здравейте отново, след месец и половина отсъствие, поради независещи от мен причини, се връщам на линия, за да описвам книгите, които чета. Беше ми тъжно за блогчето... по-скоро за книгите през тези страшно натоварени и скучни 40-50 дена. Обратното броене обаче приключи и бих искал да ви представя "Деветата порта" на испанския автор Артуро Перес-Реверте.

Може би познавате книгата от нейната едноименна холивудска екранизация с участието на Джони Деп в главната роля. Ако е така не бива да се отричате от нея. Филмът е доста различен и набляга само на една от няколкото ѝ сюжетни линии. Така че само ще спечелите ако я прочетете, въпреки, че част от нея ще ви бъде позната.

Историята се развива около Лукас Корсо. Самотник, които обича да пие джин в големи количества и упражнява доста интересна професия - ловец на ценни книжни издания с колекционерска стойност, за които някои биха платили десетки хиляди. Една такава книга ще му донесе неочаквано приключение - "Деветте порти от царството на сенките", която крие мистериозна тайна. Отпечатана от безизвестния в днешно време испански печатар Аристиде Торча през далечната 1666 г. и веднага след това заклеймена от Инквизията, иззета и унищожена, а нейният издател - изгорен на кладата. Заедно с нея се появява и напълно запазен ръкопис на "Анжуйското вино" - гл. XII от известния роман на Александър Дюма - баща "Тримата мускетари". Корсо трябва да провери автентичността и на двете реликви. И не само това. Читателят с интерес ще проследи и разкриването на други загадки. Можели книгата на Торча наистина да призовава дявола? Какво е клубър "Дюма"? Има ли изобщо дявол и къде се крие той? Има ли нещо общо между него и Дюма?

Испанското издание с неговото оригинално
заглавие "Клубът Дюма"
Авторът има уникален стил. Такъв, какъвто никъде другаде не бях срещал. Словетните му експрименти са доста забавни и биха представлявали интерес особено за тези от вас, които искат да усвоят различни творчески трикове. Все пак, за един писател, начинаещ или не, всяка книга би могла да случи като учебник.

Перес-Реверте вплита в романа си и своята огромната обща култура. Книгата съдържа изключително интересна информация за велики автори, най-вече Александър Дюма - баща, и неговият прочут "мускетарски цикъл", на които има посветени десетки страници, изпълнени с какви ли не любопитни факти. Кой например е прототипът на Д'Артанян? Сам ли е писал романът си Дюма? Колко любовници е имал? И не малко подробности около животът му с тях. Ще научите и много за книгопечатането в отминалите времена, което поне на мен беше интригуващо. Има и някои неща за Наполеон Бонапарт и т.н. Всички тези подробности внасят силна доза реализъм в книгата. Толкова голяма, че аз откровено се чудех дали книгата на Торча не е съществувала наистина (въпреки че съм напълно наясно, че това е невъзможно).

Извън тази "научна" част на стила му, авторът има и много добри умения в изграждането на героите си. Всъщност, изключителен ми се стори начинът, по който той описва онова, което минава през главите на мъжете, когато са запленени от някоя жена. Всичко в тази част изглеждаше толкова автентично, че просто не може да бъде. Нито твърде първично и плътско, нито пък прекалено идеализирано и платоническо.  Виждал съм такъв успех по този фронт само на още едно място - Жак Казот и неговият "Влюбеният дявол", където читателят почти може сам да се влюби в неговата героиня. Впрочем, освен Дюма и този автор определено има някакво влияние над Реверте. По тази причина горещо ви препоръчвам преди да се спрете на "Деветата порта" да сте чели поне "Тримата мускетари" и "Влюбеният дявол", защото иначе може ви се развали четенето им.

Джони Деп в ролята на Лукас Корсо
Автентично е преставена и любовта на човека към книгите. Какво значи да си вглъбен в тях? Да изпитваш тръпка при допира и мириса им. Тези почти любовни чувства, вълнения и трепети са представени така както вероятно бихте си представили погледът на алкохолик към бутилка леденостудена... мастика. Не се преструвайте. Знаете, че е така. Книгоманията не е много по далече от пристрастяването към наркотиците. Просто не се притеснявайте да се отдадете до край на зависимостта си..., поне не е чак толкова вредна за здравето. Всеки си има своите мании.

Друго позитивно качертво на Артуро Перес-Реверте е неговото чувство за хумор, което той умело демострира, точно където му е мястото, за да разведри атмосферата. Струвами се дори, че нотка ирония има в по-голямата част от книгата.

Не може обаче да се мине и без недостатъци. За съжаление към края авторът е решил да раздвои основната сюжетна линия на две с идеята да изненада читателя. Аз поне не останах изигран, защото успях да почуствам какво ще се случи. Това не значи обаче, че този негов похват няма да ви впечатли и да се окажете с пръст в устата, когато Перес си изиграе коза. За съжаление мен не ме вкара в капана, което и ме накара да се чувствам разочарован от повествованието в предпоследните..., да кажем, 40 страници.

Странно е, че на книгата, а и на автора като цяло, не е обърнато достатъчно внимание по читателските блогове.

Трябва да отправя и една малка похвала към издателство еднорог, които са издали една книга с много добро качество, каквото вече рядко се среща на нашия пазар. Добра хартия, корици, илюстрации и всичко останало. Благодаря ви!

Няма коментари:

Публикуване на коментар