неделя, 7 юли 2013 г.

Хусарят - Артуро Перес-Реверте

Бях решил да прочета друга книга, но тази ми изникна случайно в един кащон на пл. Славейков и то тъмко в деня след като представих тук накратко "Деветата порта" от същия автор. Зарязах останалите два романа, които чета, защото реших да усетя напълно разликата между един млад и един вече зрял писател.

"Хусарят" е първия роман на Артуро Перес-Реверте, написан между два негови военни репортажа, чийто действие ни пренаса в времената на Наполеоновите войни. Френските войски вече са окупирали цяла Испания и за неин крал е поставен Жозеф Бонапарт - брат на Наполеон I. Испанската съпротива обаче е организирала голям бунт, който може би ще освободи страната им и ще върне законният наследник на престола където му е мястото - начело на държавата.

Главният герой - младши лейтенант Фредерик Гюлнц, хусар от френската армия и току-що завършил военното училище ще участва в първата си битка някъде там в Испания, срещу няколко хиляди въоръжени до зъби селяни, който се борят за своята свобода. Романът проследява единствено това стражение, което ми се струва, че исторически не се е сътояло или поне не успях да намеря точен паралел. Действието започва от вечерта преди "големия ден" и завършва на сутринта след него, когато всичко е вече приключило.

Наистина си личи, че Перес-Реверте още е млад като автор. Няма го онзи умел и завършен стил, който демострира в "Деветата порта". Този тук е много по-изчистен. Без подробности и енциклопедични познания в текста. Няма ги дръзките експерименти. Не, не че тук испанският автор не се е спавил добре, просто стилът не е същия като този, за който писах предния път. Честно казано, докато четях началото на романа си казах, че е написан наивистично. Речта на героите, мислите им, действията им изглеждат неествествени, нереално идеализирани и може би прекалено морални. Скоро обаче разбрах каква е целта на Реверте. Първите няколко глави трябва да са такива. Последващите обаче са повече от реалистични. До брутализъм. Вихърът на битката и резултатът от нея са изполени на показ без да се крие нищо. Как войната превръща младежите с идеализирани представи за нея, за славата и честа и за живота като цяло в хора с реални и естествени разбирания за всичко това. Как един-единствен ден може да те направи мъж.

Баталното повествование е невероятно. Напоено е с динамика, от която усещаш тръпки. Винаги съм смятал, че описанията на бойни сцени е нещо много трудно, тъй като много действие е събрано на едно място. Реверте се е справил чудесно. Имах чувството че съм някъде там и наблюдавам всички сцени на живо.

Артуро Перес-Реверте
Повърхностният размисъл върху "Хусарят" може да накара читателят да помисли, че основния мотив на автора е да покаже безсмислието на войната. Една изтъркана идея, която се появява в творчеството на много писатели, художници и пр. Ако се погледне по внимателно на нещата обаче... изводът ще бъде друг. Артуро Перес-Реверте е испанец. Той обаче избира да покаже войната от френската страна като не спестява жестокостите, които се извършват и от двете страни в конфликта. Това не е случайно. Той възхвалява героизма на собствения си народ, показвайки, че за французите завладяването на Испания е нещо напразно. Сляпо следване на пътя, по който ще бъде утолена жаждата за власт на един безумец - Наполеон Бонапарт. Нещата обаче не стоят така за испанците. Войната за тях е свещена и справедлива, защото бранят собствените си земи. Това е отлично пресъздадено и може да се докаже с много споменати в сюжета събития, но които ще предпочета да спестя, за да не ви развалям четенето на книгата. Вие можете да ги откриете и сами. По този начин авторът е използвал интересен трик. Ако влезеш "на страната" на лошите и не ги представиш като съвсем лоши (защото излагаш нещата от тяхна гледна точка) ще демострираш реалистичност на повествованието (дори тя да липсва, а тук си я има, както споменах). В същото време, ще се измъкнеш от патоса и хиперболизацията, с които иначе би увенчал добрите в историята. Но няма да намалиш тяхната слава, нито че излезе, че възхваляваш лошите. Това е много добър похват при историческите романи, върху който писателите и читателите с интерес могат да размишляват много дълго. Нашите съвременни автори изглежда са слепи за подобни нелоши идеи. Вероятно не четат колегите си. Вместо това изпадат в една или друга крайност, стигайки до безумия: осмиване на национални герои и собствения си народ или пък прекалената му идеализация.

Книгата напомня на приключенски роман от XIX в., но носи трилърови и натуралистични елементи, които са присъщи за модерното изкуство и които старите автори обикновено ни спестяват. Така, че ако харесвате Александър Дюма-баща или пък началото на "Пармският манастир" от Стендал, което предхожда любовните преживявания на Фабрицио дел Донго, то "Хусарят" е тъкмо като за вас. Ако си падате по история и военното дело пак няма да сбъркате с това заглавие.

1 коментар:

  1. Здравейте,

    Не можах да открия и-мейл за контакт. Бихте ли ми писали едно кратко съобщение на avtor@prikazka-igra.com?

    Поздрави,
    Никола

    ОтговорИзтриване