Стивън Кинг е автор, който не се нуждае от някакво подробно представяне. Вие вече знаете, че той е получил прозвището "крал на ужаса" и, че редовно е готов да ни кара да настръхваме от неговите произведения, които издава в доволно големи количества.
Тази книга не е толкова типична за него и поради това, не и от най-долюбваните за неговите почитатели. Не, нямам предвид, че върколак, който вилнее в малко американско градче и плаши жителите му до смърт не е в негов стил. Даже напротив, това звучи точно като Кинг, но произведението не впечатлява като сюжетна линия и герои, за разлика от други неща, които съм чел от същия автор.
Книжката, чийто сюжет, подари своята простота, беше напълно достатъчно представен в предния абзац има по-скоро колекционерска стойност. За щастие издателите от "Ибис" са се постарали. Само жалко, че кориците не са твърди. "Годината" е организирана като календар. Всяка глава е посветена на пълнолунието през отделен месец от 1983 г. Така, че книгата е изградена от дванадесет малки историйки, които са свързани помежду си и са разделени от детайлни гравюри и цветни илюстрации, допълващи атмосферата.
Сюжетът е линеен. Няма остри завои. Няма и опити на автора да заблуждава читателите си. Няма детайлни психологически описания на героите - нещо доста типично за Стивън Кинг. Няма я дори философската мисъл, с която авторът често допълва повествованието си. Не очаквайте трилър и мистерия. Всичко върви по една проста сюжетна линия, която има горе-долу предсказуем край.
Именно това може да ви разочарова. Според мен обаче - не бива. "Годината на върколака" е замислена по-скоро като глезотийка за тези които следят литературата на ужаса. Няма как един отявлен читател на всякакви истории за духове, вампири, караконджули, таласъми и пр. същества да не се зарадва щом държи в ръцете си изящна малка книжка за върколаци и то написана от самия крал на ужаса. Няма как. Целта не е да се насладим толкова на невероятен сюжет или стил, а само да си доставим едно дребно забавление. Книжка, към която да можем да се връщаме от време на време, за да разгледаме картинките. Като стар и култов хорър филм, който вече има само сантиментална стойност. Ефектите не са реалистични, често и репликите, а може би дори актьорската игра. Въпреки това обаче, го гледаме отново и отново, само защото помним какво сме изживяли, когато сме го гледали за пръв път като деца или, защото е оставил голяма следа в киното.
"Годината на върколака" е нещо такова. Кратка, изящна книга за ценители, за най-големите почитатели на жанра. Не е случайно, че първоначално американското издание е планувано в ограничен тираж.
Ха, и още нещо. Съжалявам, че не е в стихотворна форма! Щеше да му отива повече. Може би ви звучи глупаво, но си представям как същата книга би изглеждала ако я беше написал Едгар Алън По. Вероятно като дълга поема в дванадесет части.
Очаквайте още: "Играта на Джералд" - Стивън Кинг, "Древният враг" - Дийн Кунц, "Играчът на рулетка" - Ф. М. Достоевски, др.
Няма коментари:
Публикуване на коментар