Малтийският евреин - Кристофър Марлоу

Кой е Кристофър "Кит" Марлоу? Не сте го чували? Не се срамувайте. По нашите географски ширини много хора едва ли знаят за него. Всъщност... много хора и по други краища на земното кълбо, които знаят за него, не са сигурни кой точно е той.

Знаем, че е живял в Англия през Елизабетианската епоха и, че е писал пиеси и поеми също като много по-известния в днешно време Уилям Шекспир. Приживе обаче Марлоу е бил много по-популярен и поставян на сцената. Роден само два месеца преди Евънския бард (да, това пак е Шекспир) и умира само две седмици преди той да публикува първото си произведение - поемата "Венера и Адонис" (не я търсете в онзи голям том на "Труд", макар да се твърди обратното, той е непълен). Знаем също, че е имал някои проблеми с властта заради обвинения в еретизъм, атеизъм и богохулство, дори... хомосексуализъм (нито едно от обвиненията не остава доказано). Критиците и съвременните литератори твърдят, че съдбата ни е лишила от втори Шекспир само поради ранната кончина на Кит - едва на 29 години. Но дали... Според някои изследователи... Марлоу е инсценирал убийството си, за да избегне последващ съдебен процес и екзекуция и не само това, но... бяга надалеч от Лондон и... започва да пише под псевдонима... Уилям Шекспир. Явно човешкият мозък винаги е бил готов да сътвори поредната конспирация около смъртта на някой известен и обичан от почитателите си творец. Спомнете си за Елвис, 2Pac и Майкъл Джаксън в по-ново време... даже какво... ? В България до към около 1950 г. се носят слухове, че Христо Ботев е жив и се крие някъде из Балкана. Не се шегувам, излизали са като топ новина по първите страници на сериозни вестници.

Та така, Шекспир или не, Марлоу ни оставя седем пиеси. От тях на български са се появили три. "Малтийският евреин" е една от тях. Представя ни я издателство "Обсидиан" в изящно книжно тяло.

Историята се развива в смутния период на войни между християнските държави в Европа и турците, които за пореден път се опитват да завладеят остров Малта. На фона на тези събития  безжалостният евреин-лихвар Варава решава да си отмъсти на всички, които са му отнели най-скъпото за него нещо на земята - богатство му. Героят е така изграден, че сякаш не може да изпитва нищо друго освен омраза и ненавист. Той докарва длъжниците си до лудост и самоубийство, нощем убива бедни и просяци, защото счита че няма за какво да живеят. Варава е чисто зло. Той е винаги в центъра на пиесата. Около него се гради всичко, което значи, че на сцената трябва да го изиграе актьор с много силно присъствие. Този похват е много типичен за Марлоу и присъства в почти всички негови произведения - "Тамерлан Велики", "Трагичната история на доктор Фауст", "Едуард II" и т.н.

Ето как изглежда Варава на сцената.

Друго специфично е произведението е динамиката. Поне няколко пъти си казвах "добре, а сега какво още би могло да стане", виждайки, че имам 100 и повече страници след някоя от "развръзките", които се оказват завръзки без читателят/зрителят да разбере. Марлоу винаги има какво още да измисли. Това обаче не прави историята линейна, куха и изкуствено продължена. Когато е най-малко очаквано, нещо ще се случи и ще обърне всички наопаки!

Представянето на Варава като едно принципно зло, което пречупва всяка своя мисъл през призмата на отмъщението, ламтежа за богатства и власт или просто омразата, кара някои критици да нарекат автора антисемит и расист. Аз обаче не съм съгласен. Доводите за това никак не са малко.

*Разкрива се част от сюжета*
Вярно е, че Марлоу прибавя редица демонични краски в образа на Варава. Само обаче изключително повърхностният поглед върху нещата може да ни отведе до извод, че авторът е антисемит. Основната движеща сила и мотивация в трагедията е не расизма, а покварата на парите. Изборът на главен герой е вероятно повлиян от широко разпространения стереотип за алчния евреин-лихвар от тогавашните времена. Защо считам така? Освен Варава в пиесата присъства и мюсюлманинът Итамор, който е не по-малко покварен и зъл персонаж. Той се издига заедно с Варава, за да пропадне стремглаво в мига щом... пожелае богатството му. Не е само това. Представени са и двама францискански монаси, който погубват сами себе си заради  златото на евреина. Нещата не спират и до тук. Падението на малтийският говернатор започва, когато решава да задържи част богатството на Варава за себе си, вместо да го използва за народа си! Двамата влюбени младежи от първите действия, наричат общата си любима "диамант". Ще видите какво се случва с тях. И т.н. и т.н. Ако тези аргументи не са ви достатъчни, нека добавя и още един: може би единствените герои, които остават с чиста съвест до края и не показват лоши страни от характера си, са синът на султана Селим, който е мюсюлманин и... дъщерята на Варава - еврейката Авигейл. За какъв антисемитизъм може да става дума тогава?
*Край на разкриващата сюжета част*

"Малтийският евреин" не може да не ви изненада и с още нещо. Това са връзките с Шекспировите произведения. Нещата напомнят силно на "Венецианският търговец". Между другото, последното е било честа причина двете пиеси да се представят на сцена в един театрален сезон, като един и същ артист заема ролите и на Варава и на Шейлок.

За какво друго обаче става дума? Няма да ви обяснявам, а само ще ви покажа един малък пример:

Кристофър "Кит" Марлоу

"Ромео и Жулиета", действие II, сцена 2:

"But, soft! What light through yonder window breaks?
It is the east, and Juliet is the sun"

"Но стой, каква е тази светлина,
която от прозореца изгрява?
Той изток е, а Жулиета - слънце!" (1)
(Бел.: говори след като вижда любимата си.)

"Малтийският евреин", действие II, сцена 1:
"But stay! What star shines yonder in the east?
The lodestar of my life, if Abigail!"

"Ала каква звезда на изток свети?
Зорницата ми, мойта Авигейл" (2)

(Бел.: говори след като вижда любимата си.)

Хайде още един пример:

"Хенри VI, част трета", действие II, сцена 5:
"THESE ARMS OF MINE shall be thy winding-sheet;
My heart, sweet boy, SHALL BE THY SEPULCHRE,"
(Бел.: говори след като разбира, че синът му е убит)

Нямам превода на тази пиеса, а не смея сам да бутам Шекспир.

"Малтийският евреин", действие III, сцена 2:
"These arms of mine shall be thy sepulchre."

"В прегръдките ми грабница ела" (3)
(Бел.: говори след като разбира, че синът му е убит)

Тези съвпадения са доста интересни, а има и още. Подобни и почти дословни приповтаряния има и в други драми от големия Шекспир. Явно той е бил много силно повлиян от Марлоу. После как някои конспиративни мозъци няма да измислят, че са били един и същ човек, а? 

Бих искал да споделя и едно разочарование. Изданието страда от някои проблеми. Преводът очевидно е правен с много старание и труд, но... не е достатъчно добър. Губи се лиричността на текста. Марлоу заслужава повече. Другото нещо, което дразни е, че бележките са сложени най-накрая на книгата и не са обозначени в текста. Това беше доста досадно.

Пиесата може да се чете на английски в Мрежата, но бихте могли да се възползвате само ако владеете достатъчно добре езика.

Но накрая. Всички вие, които харесвате Шекспир е време е да се запознаете с неговия "литературен татко".

(1) Превод: Валери Петров в Уилям Шекспир - "Събрани съчинения. Т. 3", Захарий Стоянов, С., 1999
(2) Превод: Евгения Панчева, "Малтийският евреин", Обсидиан, С., 2006, с. 63
(3) Пак там, с. 92