сряда, 10 април 2013 г.

Истории от квартала - Светлин Стратев




"Истории от квартала" е тънка книжка. Забавна и едновременно тъжна. На места клиширана, но не по лош начин. Изпълнена е със свеж хумор, който може да роди само човек с голямо въображение. В същото време обаче се долавят нотки на тежка ирония и съжаление към описаното, които на моменти нарастват до истинска симфония на тъгата.

Става дума за група момчета от краен софийски квартал. Става дума за различни забавни пиянски моменти, приятелство, абсурдни планове за бъдещето, пиянство, мързел и безделие и ... за пиене. Героите сами не осъзнават цялата си окаяност, е поне не до последната част от романа. Макар и пълни загубеняци те са страшно симпатични. Книгата си струва дори само заради техния колорит и целия абсурд, който представляват животите им. Това си го мислиш и се смееш на глупостите, които вършат, но неизменно в един момент се сещаш, че те са някъде там и бродят сред панелките. Смехът секва.

Хареса ми и идеята. В днешно време повечето хора не се раждат осъдени на един или друг живот. Те сами избират пътя си и все имат шанс за един завой в друга посока стига да не е твърдя късно. Много по-често сами се проваляме или реализираме. Обикновено не го прави държавата, родителите ни или някой друг. Ние винаги зависим много повече от самите себе си.

Много добро хрумване на автора е, че се приравнява на нивото на героите си. Той "слиза" при тях. Мисли и говори в техен стил. Това е хитро. Създава усещане, че той живее сред тях. Дори сега не съм сигурен дали това не е наистина така. Малко с негативно гледам обаче на нецензурните думи в авторовата реч. Да ги сложи в устата на героите, стига да не е прекалено натрапчиво, придава автентичност, при автора обаче поне аз не мога да ги възприема добре. Все пак този ход подсилва още споменатия по-горе ефект на свързване между автор и персонажи.

Извън този половинчат недостатък има още два: Единият е излишната и затормозяваща глава "Freestyle", където Стратев се опитва да имитира Георги Господинов. Тази част е просто изрезки от вестници и книги, объркани мисли, истории за известни личности и разговори нахвърляни на куп. Има и смислени неща, които са няколкото сцени с героите от книгата.

Другият недостатък е похвален, защото щом го откривам, значи книгата е била интересна. Тя просто е твърде кратка. Можеше да има още няколко весели истории за Роко и дружината му преди развръзката.

Накрая става да спомена, че откривам силно влияние на Джон Стайнбек и неговия роман "Тортила Флет". Дори финалът е доста сходен, само дето тук всичко свършва добре за героите. Така, че ако си падате по едното, би трябвало да харесате и другото.

2 коментара:

  1. Върнахте ме назад във времето, когато направих това интервю със Светлин. Чудесен и много талантлив млад човек.
    http://kafene.bg/index.php?p=article&aid=8507

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Прочетох това интервю не дълго след като привърших книгата, защото потърсих някакви данни за автора и дали не е писал още нещо. Попадна ми случайно.

      Книгата му е доста успешна и се надявам да ни зарадва с още нещо.

      Благодаря за този коментар!

      Изтриване