сряда, 4 април 2012 г.

За метафоричната същност на изкуството (литературата) и възприятията на читателя за метафоричното

В тази кратка публикация в моя блог ще ви запозная с един от възгледите си относно художествената литература.

Посвещавам я на начина, по който разбираме художествения текст. На неговата метафорична същност и как ние тълкуваме метафоричното (макар и думата да не е най-точна за случая).

Прочитът на едно произведение често ни кара да се замислим дали авторът е вложил някакъв подтекст в творбата си. Ако е вложил... какъв? Точно така, това са същите онези питания, които се появяваха пред нас в часовете по литература още от малките класове и които обикновено се свеждаха до възпроизвеждане мнението на преподавателя, автора на учебника или някой литературен критик. Няма как - всеки обича да слуша най-вече себе си. Същото се повтаря и в подготовката за кандидат-студенстките изпити по литература (ако сте имали нещастието или късмета да готвите такъв). Там мерилото за добра оценка е подплътено със знание и цитиране изводите на светлейши критици за съответното произведение.

Това поставя окови на литеаратурата. Поставя окови и на всяка една форма на изкуството. Изкуството трябва да накара душата да лети. Въобръжението да твори. Да вдъхновява идеи. Изводите за едно произведение не са, за да се зубрят сляпо. Те са, за да се създават от представящия ги. Противното води до обезсмисляне на художественото. То няма да окаже облагородяващо въздействие върху логическото и творческото мислене. Няма дори да породи удовлетворение от проследяването на сюжета, колкото и да е запленяващ.

Литературното мислене в противоположния му вид отсъства от споменатите изпити, часове в училище и пр., защото там е нужен еталон за оценяване, а преподавателите, оценяващите и останалите не им се занимава.

Когато се формира по посочения - "освободен" начин, анализът на произведенията може да достигне най-различни варианти. Ето например да вземем тази "рисунка", която надрасках набързо в MS Paint:



Как можем да интерпретираме значението на тази "творба"? Варианти:

А) Поп Гунчо, на когото изпратих имейл ми отвърна: "Чадо, цветовете червеньо, зеленьо, синьо и жълтьо са основните цветове. Тия бои като ги смесваме получаваме цялата палитра - разнообразието на земния и тленен свят. Тия четири багри са разделени от две пресечени линии, дето образуват кръст. И туй, чадо, като се види, че цветовете са основни, а от тях - сите други, означава - Бога е в основата на всичко!";

Б) Поетът Пирдон, ми писа следната телеграма: "Цветовете са разделени, защото са четири отделни картини, четири отделни емоции. Чувства! Червеното е любов и силна страст, и то е пътят към зеленото - живот и мир. Мине ли време обаче... охладняваме един към друг и ставаме студени - затова е там мястото на синия цвят. Накрая идва раздялата, на която символ е жълтото. Но после всичко се повтаря и идва нова страст, нова любов, нов живот! Цветовете са разположени така, защото се въртят по часовника - а той е символ на времето и вечността! Има вечен кръговрат на чувствата, това е то!";

В) Кина от философския факултет написа: "Цветовете са различните типове хора по земята, а черното ги разделя и не допуска повсеместната им близост, към която те се стремят. Затова всеки е обречен да не бъде никога разбран напълно от другия и да си остане червен, зелен, син или жълт. Самотен и затворен в собствената си същност до края на дните..."

Помислете! Аз спирам до тук, защото тези са достатъчни, но всеки от вас може да даде по още едно значение, сигурен съм!

Изводите, които извличам от всичко това са следните:

1. Литературата същестувува, защото човекът има потребност от нея - да вижда в нея значението, което сам влага и което ще му достави удовлетворение да открие и сподели мислено с автора. Всеки анализ на творба може да е различен за различните хора, но еднакво стойностен за тях, защото се покрива с душевните им нужди.

2. Логиката на описаните по-горе изводи показва, че в литературата и изкуството няма ясна и  единна... логика. Тя не е и нужна.

3. Всяко изкуство и всяка творба може да се окаже стойностна за един и напълно безсмислена за друг.

Благодаря ви, че прочетохте този кратък пост! При това и пръв за моя блог.

Няма коментари:

Публикуване на коментар