вторник, 12 август 2014 г.

Спартак - Хауърд Фаст

Удари той с меча трикратно по щита,
ехото далеч прозвъни,
и ето: тълпата, охолна и сита,
крещи пак от всички страни.

Но странно: от дързост незнайна обзети,
край него се роби тълпят,
захвърля той щита и скръства ръцете
на голата бронзова гръд:

Днес ще бъда безкрайно откровен. Бих искал всички на света да прочетат тази книга, но понеже това е невъзможно ще се задоволя и с хората, които влизат в блога ми. Наистина го искам, а се боя, че думите ми няма да стигнат за да опиша романа както го заслужава.

Чудех се дали да ви разкажа повече за историята на книгата в българското книгоиздаване. Тя е зашеметяваща. Преди това издание има още едно в 3000 екземпляра, което в последствие е било забранено и изгорено. Някои случайни бройки са оцелели в частни колекции и сега се срещат по сергиите за стари книги изключително рядко на баснословни цени. Но защо аз да ви разказвам това. Ето какво казва Георги Марков в своите "Задочни репортажи":

"Неговият роман „СПАРТАК“ беше смятан за голямо художествено произведение и се изучаваше задължително по кръжоци и читателски групи. Но след като в знак на протест срещу съветското нашествие в Унгария през 1956 година и смазването на унгарското народно въстание Хауърд Фаст хвърли партийния си билет, диалектиката отново направи своя окус-фокус. Фаст беше наречен ренегат, книгите му бяха изхвърлени от библиотеките и ни беше обяснено, че всъщност творбите на този слуга на американската реакция били бедни художествено. Горкият Хауърд Фаст! (...) В последното издание на българската енциклопедия „А-Я“, 1974 година, не ще намерите нито името на Хауърд Фаст, нито името на Джон Стайнбек. Те не съществуват. Превеждането и преиздаването на произведенията им е спряно."

... независимо обаче какво привидно са мислили червените бащи на нашето общество за целите на пропагандата, факта си е факт: речта на Хауърд Фаст се лее като потоп и ще ви завлече надалеч... много надалеч.

Годината е 71 пр. Хр., а въстанието на Спартак тъкмо е завършило. Няколко римляни от висшите етажи на обществото се срещат във вила около Капуа, където преди четири години робите са се разбунтували. Всеки от тях знае по нещо за чутовните събития, които са разтърсили света и същевременно не разбира нищо за тях. Те имат какво да си споделят. Крас - унищожителят на Спартак, ще разкаже за военните си проходи срещу него и онова което е научил от ланиста Батиат (бившия собственик на гладиатора), младият Кай пък помни нещо от посещението си в капуанската гладиаторска школа, където е наблюдавал една от битките на Спартак на арената и т.н.

Кадър от "Спартак" (1960), който е базиран на романа.
Фаст разказва за всичко това толкова убедително, непретенциозно и естествено, че все едно сам е живял в Рим по онова време, като че помни и разказва всичко. Няма нито ред, който наподобява учебник по история, няма нито буква, която да не звучи на мястото си (като изключим печатните грешки). Всяка подробност за това отминало общество е вкарана в текста художествено ненатрапчиво, така както за нея биха разговаряли сами хората от епохата.

"О, блудни, пияни патриции, пак ли
жадувахте кърви и смърт?
И тази ли вечер разискрени факли
за диви възторзи горят?

Безумци! Стоманен е всеки мой мускул
и меча ми в кръв е кален,
че тая арена не съм я напускал
от никого в бой победен.

Пронизвах аз братя. Все нови и нови!
О, жертви, без име, без брой!
Но таз вечер вие бъдете готови,
аз вас призовавам на бой..."

Рим е бил антиутопия. Истинска антиутопия като древна Спарта и като днешна Северна Корея. Фаст описва блестящо римското общество, нрави, народопсихология. Той обаче иска да стигне и по-далеч. Той иска да ни убеди, че днес не сме надминали много римската цивилизация и по-голямата част от хората в днешния свят са просто роби като онези от Древността. Да, той може би е писал с пропагандни цели, но това не пречи да е прав. То не означава, че и днес повечето от нас работят само заради някой друг, че дори когато си сам в дейността си облагодетелстваш някой друг, че робовладелческият строй е загинал само защото е по-евтино за хората от висшите етажи на властта да държат в подчинение свободни хора.

"Ние казваме на народа: "Вие сте силата. Вие сте единственият свободен народ в света. Няма нищо по-ценно от вашата свобода, нищо по-очарователно от вашата цивилизация. Вие я контролирате. Вие сте сила!" И после те гласуват за нашите кандидати, плачат за нашите поражения, смеят се и радват на нашите победи."

Не ви ли звучи познато мнението на римския политик?

Кадър от "Спартак" (2004), заснет отново по романа.
Да, точно така. Фаст иска да ви убеди, че не само Рим е антиутопия. САЩ е такава, СССР е бил така, ЕС е такава и всички вие сте просто "оръдия с глас". Хора, чиято воля няма значение, също като робите на Спартак, които са опитали да променят това. Нима някой се заблуждава, че тук автора не е прав?

Сред ужас нечакан, сред паника бурна,
патриции хукнаха в миг,
а вдигна той меча, и вихром се втурна
тълпа- гладиаторска с вик.

Смутената стража изпречи се с крясък
пред буйната робска вълна;
и мигом обагри се жълтия пясък
със кървави тъмни петна.

За римските герои фигурата на Спартак е представена страшна и ужасна като на свръхестествено чудовище от роман на ужасите. Те не знаят дали той наистина е мъртъв след бунта, страхуват се от сенките, в които може би се спотайва с тракийски нож в ръка. Да, авторът го е обрисувал така, както великите воини са били представяни от враговете им, за да плашат децата си. По същия начин, както кадъните са стряскали непослушните малчугани с ужасния Бял рицър (Янош Хуняди) така и римляните са ги плашили със Спартак. В същото време, в очите на другите - на робите, Спартак е пътеводна светлина и топлина. И двете му лица са представени толкова правдиво. Въпреки всичко това авторът никога не е пристрастен. Той е реалист и представя всичко от очите на героите си, както те са го виждали наистина. Без нападки, без подмолни игри и манипулации. Той описва Рим какъвто е, робите каквито са и събитията каквито са били. Разказва всичко като мит. Спартак се превръща в легенда още в деня след края на въстанието му, още след като се разнася мълвата за неговата смърт или оцеляване. Романът е именно легенда, разказана реалистично. На места толкова реалистично, че ти трябва време да се съвземеш в прекъсванията от четенето, чувстваш се като сянка, живееш в света на сказанието. Другото слабо те вълнува. Не защото не е важно, а просто не го чувстваш толкова истинско и живо. Определени моменти са толкова внушителни и силни, че не можеш да четеш нататък, защото си се вглъбил токова в тях, че след това не вникваш в текста.

Колко ли може да се говори за човешките чувства в романа? Изглеждат толкова безкрайно истински, толкова типични. Рядко се среща автор, който ги описва такива, каквито са. Много по-простички, отколкото някои опитат да ги изкарат, но и изключително силни и значими.

В похватите си Фаст действа с целия репертоар на съвременния автор. С трилът, хорър, екшън. Да, всичко това го има и е поставено точно на мястото му. Той може да описва подробно, напрегнато, картинно бойни сцени, да ви накара да се страхувате, когато и героите му се боят, да ви натъжи, когато и те са опечалени. Именно това качество го отличава много силно. Той може да предизвика всякакви чувства у читателя, за разлика от повечето писатели, които се спират само на едно или две.

Хауърд Фаст (1914-2003)
Това е най-добрия исторически роман, който съм чел. Не обичам да се изтъквам, но не съм прочел малко. Спрямо него въздействието на някои други произведения от жанра е като блясъкът на отдалечено на хиляди светлинни години бяло джудже, когато си застанал до огромен червен гигант и гориш в огньовете му. Това е усещането да четеш "Спартак" на Хауърд Фаст.

Накрая. Този роман трябва да се прочете, за да не се окаже накрая, че онези, които някога са го забранили, накрая са успели. Дори само заради това си струва.

Но втурнал се първи, той първи възпре се,

простре се с пронизана гръд;
през трупа му с рев се тълпата понесе,
пробила си шеметно път.

И само робинята спря бледолика:
в кръвта му намокри едва
тя края на своята снежна туника
и тръгна, привела глава.

А там - из града, за разплата желязна
тълпите повел бе Спартак
и бурно ехтеше в нощта златозвездна:
"На крак, братя роби, на крак!"


Цитатите от стихотворението са от "Гладиатор" на Христо Смирненски.

Новото издание аз открих в Хеликон. Не го срещам на много други места като търся и предполагам, че тиражът му е малък. Казвам ви това в случай, че се двуомите на кое място в списъка си да наредите романа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар