вторник, 1 април 2014 г.

Альоша - Анри Троая

Напоследък не чета. Не мога. Сърце не ми дава. А наскоро и очите не ми даваха. Хвърлях по някой и друг поглед на тази книжка в метрото. Може да сте ме засекли там. Все пак е ярко червена и претрупана с комунистически символи.

За Анри Троая вече съм говорил на едно място. Повечето му книжки са кратки, но много... пълнокръвни. В 100-200 страници може да ви каже много повече от хора, които пишат томове. Напоследък "кухата" литература ми писна и реших да хвана нещо малко по-дълбокомислено.

Альоша е момче на 14 години, което живее в Париж. В семейство на изгнанници от собствената си държава. Сигурно сте чували за митичните белогвардейци, които са се сражавали срещу болшевишките орди, загубили са, а после са се разселили из целия свят.

Атмосферата на повестта е изпълнена с тъга по отминалото време на два почина. От една страна имаме скръбта на самите герои към законна царска Русия, от друга твоята собствена мъка, читателю. Романтичните времена на онези години винаги могат да ти липсват.

Върху историческото пано от смъртта на червения цар Ленин, размириците, които последват в СССР, бъдещото признаване на тази държава-мутант от западните сили и обречеността на руската имиграция, Троая ни разказва за младия Альоша и приятелството му с едно френско момче. Алексей мечтае да е французин, да има френско име, да говори френски без акцент, да бъде френски писател, да знае всичко за културата на тази страна. Той не се интересува от руското минало на родителите си, въпреки че те опитват да му го открият. От другата страна Тиери е начетен младеж, роден французин, но и с физически недъг. Приятелството на двете момчета е предопределено, защото и двамата са изхвърлени от обществото, поради различията си.

Повестта ни разказва за силата на кръвта, за любовта към родината, за непреклонността на изгнанника. Красивият език на автора описва една тежка и мъчна картина, в която личното е смесено и общия социален, културен и исторически контекст.

Изключителна е носталгията към царството, към истинската Русия, която е безвъзвратно изгубена.

По много причини повестта е близка до българската действителност. Случилото се в Русия е станало и тук, проблемите на Альоша са проблеми и за много български деца, които са откъснати от родината, заради родителите им емигранти. Проблеми, автентични и реални.