събота, 11 януари 2014 г.

Кралят маг - Крис Бънч

Прииска ми се да ви разкажа за една чисто момчешка книга. Тук няма да ви говоря за сълзливи романчета, за дълбок подтекст, за тъжни или влюбчиви персонажи, за дълбока и проницателна философска мисъл, а за мъже до мозъка на костите си.

"Кралят маг" е идеална поредица, за всички вас, които не харесвате фентъзита от 10+ тома, които нямат свършване. Това е едва трилогия. Не, че да напишеш цели три книги за едни и същи герои е малко, но предвид наскоро обособилите се "традиции" в жанра, според които едно фентъзи трябва да включва поне 10 - 15 хил. страници печатен текст, това си е малко. Т.е. нормално количество като за всяка друга книга.

Това е най-доброто самостоятелно произведение на покойния Крис Бънч, което го прави завинаги част от плеадата автори в жанра.

Книгата не е написана в т.нар. "високо" фентъзи. Няма орки и елфи, няма джуджаци и пр. същества. Расите са само две: хората и демоните. Демоните не живеят в съшия свят и могат да бъдат извикани само с магия. Като стана дума за магията, същата има малка роля. Магията е слаба и е само добавка в механичните оръдия на труда и войната. С нея се правят дребни трикове като мъгли или слънчеви затъмнения, смаляване на предмети и т.н. Не се надявайте да видите безумно могъщ маг, който мята огнени кълбета във всички посоки. Но пък иманено един чародеец решава, че това не му стига и да достигне нови върхове като стане най-великият магьосник жевял някога. Заедно с главния герой - самюбиеца Дамантес, той ще опита да промени една изтерзана страна и да я превърне в рог на изобилието. Това е Нуманция. Речната империя без император. Е, някога е имала, но след смъртта на последния, е назначен регентски съвет, който вече стотици години управлява бездарно и граби с пълни шепи от народа.

Карта на Нуманция.


Дамантес се появява като млад войник от нуманцийската войска и в тази първа книга е показано постепенното му издигане до трибун - най-високото звание в тамошната армия. По пътя си той среща редици много култови персонажи и посещава съседните държавици, завързва интересни приятелства и покорява не едно женско сърце, бие се с демони, вещици и обикновени хора, ходи по дуели на честа и тренира здраво... абе, мъжка книга е това. Говори се много за оръжия и битки. Авторът е истински познавач на военното дело, най-малкото защото сам е ходил във Виетнам и знае как се живее на война. Всички лишенията и тънкости на занаята са му известни. Вероятно затова баталните му описания са много успешни.

Главният герой разказва историята си от първо лице и то ретроспективно. В момента на повествованието се намира в затвора на един отдалечен остров. Идеята е читателят постепенно да разбере как е попаднал там, какво е извършил или какво са му причинили. До края на първата книга мистерията не се разгадава, това се случва в следващата.


Крис Бънч
(1943-2005)


В изграждането на света си, Бънч се е вдъхновявал най-вече от древните Рим и Индия. От първият е взет целия държавен строй, облеклото на хората, маниери, сексуални навици, някои традиции и военното дело. От Индия произлизат религията, отново част от нравите на хората, кухнята, също, географските ширини и климата. Някои от идеите му са върховни. Например архитектурните: водни дворци, изпълнени с аквакултури и стотици водоскоци, градове с подземна структура от газопроводи, която осветява и задвижва всичко, тайни стаи за подслушване и всякакви други.

Еднакво добре са изградени различните дворцови интриги и военни премеждия, с което не могат да се похвалят много автори.

Сюжетът е многопластов. Има много линии, като всички са обвързани помежду си. Според мен са добре изградени. Няма празни или задънени. Читателят ще преживее всякакви премеждия докато Доманатес а' Самабю се превърне в трибун. Това някак те обвързва с героите и те приравнява към тях, кара те да се чувстваш част от самата книга.

Бънч показва и добро чувство за хумор, някъде романа е доста забавен и случките в него може да ви засмиват дори дни след като сте ги прочели.

Може би единственият недостатък са огромните количества сцени на полови сношения и удовлетворения (как само ги нарекох!!!). Книгата е наситена с тях почти колкото Кама Сутра. Едва няколко от тези описания може да се каже, че имат нещо общо със сюжета. Всички други са просто отегчителни и безсмислени епизоди, които се повтарят поне по веднъж на 10 страници и служат само за пълнеж. След известно време свикнах да ги разпознавам още от самото начало и успешно ги пропусках. За щастие в следващите две части на поредицата тези сцени намаляват значително.

Смея да кажа, че всичко друго е на шест.

Интересно ми е да прибавя, че Бънч май е бил загрижен за младото поколение, когато е писал книгата. Казвам го почти на шега, но може да е и вярно. Дамантес е абсолютен мъжкар, той тренира здраво, ходи да реже глави и преспива с едно 10 жени в книгата... поне... но не употребява никакъв алкохол... и никакви забранени субстанция... и внимателно си подбира обектите на своята страст...

Просто я прочетете, някъде ме разби от смях и уникално свежи идеи.

... има нещо гнило в това ревю, някак не се получи.

сряда, 1 януари 2014 г.

Нова година - хъх?!

Мога да пусна един пост, в който да ви покажа какво съм писал за годината, какво ми е харесало и не ми е харесало, какво оценявам като нещо голямо... Но няма. Просто си прилистете, ако желаете да видите какво съм описал тук. През 2013 прочетох някои книги, някои от тях пък описах тук. Можеше да прочета много повече, можеше и да опиша повече, но така се случи. През 2014 ще отделям още по-малко време за този блог, защото ми се очертава много тежка година, но пък, може би, през декември на тази нова година ще са първите ми почивни дни от години, а това е много!

Нова, стара, годината си е все същото каквото е било и предното. Някой просто е решил едната да свършва на 31 декември, а другата да почва на 1 януари. Празник ли е? Май не. Аз го свързвам с новата дата и месец... В Средновековна България новата година е идвала на 1 март, в Рим и Византия на 1 септември, в Езическа България на 22 декември (слънцето почва да расте). А на всичкото отгоре по стар стил е на 14 януари. С други думи... какво да ни интересува? Толкова се е сменяло, че вече не изглежда на истински празник. Всъщност от всички изброени дати, май най-много логика има в 22 декември, другите са просто произволни дати от календара.

Нова година е тъжен празник. Защо изобщо хората така обичат цифрите?