петък, 29 ноември 2013 г.

Солунският чудотворец - Фани Попова-Мутафова

Мина много време, но не ми се пишеше. Не, че ме четете, не съм сигурен защо изобщо публикувам в този блог. Да си губя времето ми е призвание от както се помня. Да върша безполезни работи също...

Малко късно чета този роман. Не, не след 1 през нощта, а късно като за годините ми. Вместо да го грабна на 14-15 години или хайде, малко по-късно, аз направих това едва сега. А дърто магаре съм вече. Карай. Важното е да има за четене.

Трябва да знаете, че "Солунският чудотворец" е любим роман на поколения българи. Издаден е в далечното минало, преди мрачната дата 9.9.1944 г. и много скоро след нея забранен. Авторката пък е лежала в затвора заради него. По-късно е преиздаден в редактиран и орязан вариант по соц. тертип. Сега излиза отново в пълян вариант, чрез изд. "Унископ" и благодарение на грижливата работа на Петър Величков - редактор на творбата, към който може да се изпитва само благодарност за свършената деликатна, но уместна работа.

Подобно на Отец Паисий, който написал своята "История славЪнобългарска" (както е истинското ѝ заглавие) през 1762, Фани Попова-Мутафова сякаш си е наложила да вкара в своята четирилогия програмност, подобна на тази, която е вътворил монахът от Хилендар, за да се превърне в баща на нацията. Тя го прави обаче в друго време и с друга цел.

Някога, когато е била млада и актуална писателка, Фани Попова-Мутафова е била най-четена и продавана в цялата страна! Сега обаче не е особено... "пунктоална". Вероятно защото романите ѝ не се връзват с днешното... не знам как да го нарека... на културата. Хората търсят друго. На по-възрастният контингент ще им се сторят като за деца, а на по-малките... ами едва ли ще им харесат особено. Българите ненавиждат историята си и не обичат да четат за нея, нито да им я напомнят. Отделно се залага на морал и романтизъм, които отдавна не са положителни ценности. Кръв има, но малко, пиене също - но още по-малко, секс - изобщо. Предполагам, че тук 4/5 от вас (впрочем едвали "вас" е не повече от 5 човека, като познавам лично единия) ще затворят страницата. Но както казах и по горе - карай.

НЕ ЧЕТЕТЕ! Едно от редактираните
соц. издания на романа.
Книгата се дели на две части, които целят да разкажат историята на тримата братя Асеневци - Асен, Петър и Калоян. Първата е посветена на въстанието им и царуването на първите двама, като действието се развива доста шеметно бързо. Напомня на приключенски роман. Наистина. Едно-след друго. Напред. Ама под ред. Героите се сменят. Времето лети. Сюжета. И той.

Успях ли да забързам текста? Е, не е чак толкова бързо, но все пак си е на скорост. Пренасянето на действието от едно място на друго понякога ми идваше прекалено изведнъж. Втората част е само за харизматичния цар Калоян. Тук динамиката се губи, но нещата са по-обстойно и детайлно представени. Сюжетът е доста по-пълен. Проблемът който аз откривам е, че не е наблегнато достатъчно как се превръща едно лековерно и романтично момче - Йоаница от първата част в страшния цар Калоян Ромеубиеца от втората. Има някакви елементи, които ни го показват, но определено са недостатъчни. Калоян от първата част и Калоян от втората се различават силно като поведение, мисли, действия (освен любовта към народа им - като казах това ви отказах всички да я четете, нали?). Тъй. Промяната липсва. Това ме води до извода за липса на психологизъм. Някъде той е наличен, другаде се губи, на трето място - отсъства. Там където го има е много силен и надвишава нивото на юношеската аудитория, например, мястото, което бих нарекъл "Иванко говори с Бога". ... Чакайте, за какви юноши говоря, дето ще я четат тази книга? Както вече споменах няма секс. Да добавя - няма и вампири. Забравете за юношите. Друг път обаче главите са малко повърхностни и изглеждат тъкмо като за... НЯМА НИКАКВИ ЮНОШИ!!! Така.

Определено авторката е направила подробно и качествено проучване на миналото. Между другото книгата завършва с откъси от истински исторически извори, които са много добро и любопитно приложение. Въпреки това, Фани Попова-Мутафова си е спестила да говори за едни дребни исторически истини - няколко загубени битки на първите двама Асеневци. Въстанието им не успява толкова лесно, колкото е представено. Това, аз мисля, е направила напълно съзнателно, за да не пропагандира национален нихилизъм. Нещо повече, тя залага в творбата си определена програмност, определени обществени цели - да покаже величието и издигането на България в момент сходен на съвременния ѝ. България се е освободила от чуждо владичество, издига се стремглаво, печели битки на бойното поле и воюва с една цел - да обедини всички българи под един скиптър - този на Н. В. царя на българите. Това е било по времето на Калоян, било е и по времето на Фани Попова-Мутафова. Тезата ми е, че е искала да отъждестви царуването на владетелите от Третото българско царство с тези от Второто. Да покаже как нещата са необратими - България ще бъде велика сила, ще бъде хегемон на Балканите и ще се простира от море до море, от море до Дунав. Красив идеал, който всички знаем, че не успява. Когато авторката пише романа си, тя още не знае това. Искала е чисто и просто да покаже какво вършат мъжете на фронта на техните жени, дъщери, майки и сестри. Защо отсъстват и защо гинат на бойното поле.

Романът разбива монотонността, която много често лъха от историческите романи. Героите са живи и одухотворени. Историческите събития са добре вкарани в сюжета без да изгледа натрапчиво и изкуствено. Това е истински роман, а не учебник по история. Единствено отстъпление тук са бойните сцени, които, според мен, са твърде малко на фона на педиода.

В определена степен творбата напомня историческите романи на Иван Вазов. Крачка напред е от неговия Светослав Тертер, но в никакъв случай не надминава шедьоварът Иван-Александър.

Фани Попова-Мутафова включва в книгата пророческа фраза: "Защо този смел и корав народ го разяждаше тъмен недъг? Защо този, който събира най-светлите качества на племето, този, който е белязан да води към успех съдбините му, винаги трябва да падне, задушен от клеветата, завистта и омразата на близките, своите люде?" Случило се е, нали? Случило се е с царете Асен, Петър и Калоя. Случва се и с всички идеали, които въплащава Третото българско царство и за които говори авторката на романа. Сега са просто романтика и легенди.

Препоръчвам "Солунският чудотворец" на детско-юношеска аудитория, но ще прочета и "Дъщерята на Калояна", която се счита за най-добрата книга на Фани Попова-Мутафова, преди да имам окончателно мнение за цялата поредица.

Фани Попова-Мутафова и съпругът ѝ Чавдар преди да влязат в затвора,
заедно с Николай Лилиев.

сряда, 6 ноември 2013 г.

Злодеите - Симон Себаг Монтефиоре

Злодеите винаги са вълнували хората около тях и след тях. Те разпръскват особено любопитство към собствената си персона, което ни кара да се интересуваме от животите им, странните прищевки, които имат, ужасяващите злодеяния, които са вършили. От къде идва този интерес? Защо ни харесва да четем за ужасите, вършени от хора като нас, срещу други себеподобни? Казвам ви го направо: определено не, защото искаме да се поучим от грешките им или лошите им помисли и да не ги повтаряме в личен или обществен план. Това вълнува хората най-малко от всичко. По-скоро причините са две: разбира се, защото човешкият ум има незадоволим глад за странни, ужасни, интригуващи истории, и вероятно, защото искаме да разберем защо злодеите са го правили? Защо са били злодеи? Тази тайна почти никога не може да се разкрие, а непреодолимите загадки винаги ни карат да мислим креативно, да се чувстваме обгърнати от мистериозна атмосфера.

И ето "Кръгозор" са издали този луксозен том на Симон Себаг Монтефиоре, която е насочена по-скоро за популярната публика, отколкото за професионалните историци. Това го прави "високоамплитудна" книга. Т.е. с много положителни и много отрицателни страни. Тя е разделена на 101 богато илюстрирани глави, всяка посветена на един злодей от човешката история. Почти винаги има и кратка добавка в каренце за други по-дребни или неизвестни злодеи.

Понеже би било безсмислено, пък и непосилно, да разглеждам книгата глава по глава ще разделя личностите в нея на "ешелони":

Първи злодейски ешелон включва всеизвестните и всепризнати от всички ни тирани. Те са ни толкова познати, че присъствието им чак дразни и бие на скука. Това са Йосиф Сталин, Адолф Хитлер, Владимир Ленин, Мао, Пол Пот и пр. други, за които сме слушали достатъчно много. Книгата е населена с огромно количество римски императори, кой от кой по безумен. Като Калигула, Нерон и Комод. Поне за първия и последния съм сигурен в менталните им проблеми, за втория има толкова много спорове. Включването, да кажем, на Калигула в книгата, обаче, поне според мен, е малко спорно. Трябва ли един луд да намери място сред злодеите? Разбирам, защо е добавен Чингис хан, неговите злодеяния са огромни, но той ги е вършил с ясна мисъл, за разлика от Калигула, а също и Джак Изкормвача, който е намерил място в книгата. Последният наистина е убил особено садистично няколко проститутки в Лондон през XIX в., което го прави най-известния сериен убиец в историята, но дали е бил злодей? Съвременните изследователи мислят, че той е по-скоро болен човек. Вероятно шизофреник. Не знам. Включването на подобни персонажи прави труда на Монтефиоре по-изчерпателен, но и по-спорен. Поне според мен. Често обаче границата между лудостта и чистото злодейство е много тънка. Иван Грозни е красноречив пример. Това е човекът убил хиляди цивилни волжки българи, няколко от съпругите си (една от които погребва жива) и дори собствения си син, а и нероденият си внук, само заради параноичните си проблеми. Така сам прекъснал династията си. Между другото, някои от притесненията му, че някой иска да го свали от трона, са били основателни. Особено трагикомично звучи момента, в който царят се разболял тежко и свикал болярите, като определил пред тях наследника на престола. Те като видели умиращия си господар отказали да изпълнят последното му желание и радостни очаквали кончината му. Той обаче оздравял... "Има човек - има проблем, няма човек - няма проблем", това били думите на Иван Грозни. Да, негови са, не на Сталин, както се тиражира усърдно. Цар Иван... все пак бил отровен... така че явно наистина е бил заобиколен от заговорници.

"Иван Грозни убива сина си" от руския художник Иля Репин.
Едва ли някой е създавал по-живи образи от него.
Втори ешелон. Тук са включени по-малко известни злодеи, за които не знаем толкова много. Пардон, известно е, но не и на широката маса. Да кажем всички казват, че Хайнрих Химлер е бил от лошите, но малко знаят защо и какво точно е вършил. Тук включвам и Василий II Българоубиец, който извън България и Гърция не е особено познат. Като стана дума за византийски императори имаме включен и Андроник I Комнин, който освен изключителен сладострастник убива законния престолонаследник и води некадърна политика сам. Макар, че не е бил стока, едва ли може да е чак злодей като за тази книга. Така и не разбрах защо вътре е попаднал и Юстинян II Носоотрязания - защото убил двамата предатели, които го свалили от трона... хм... на фона на останалите злодеи някак не го приемам за чак толкова ужасен. За сметка на това имаме само един турски султан - Селим I, който въвел традицията владетелят на Империята да избива всички други наследници на трона. Като си помисля какви други злодеи е "дарила" на света тази държава само един тук е смешно на фона на толкова много римски и византийски монарси.

Едва ли тук някой е чувал за Николай Ежов по чието нареждани са били екзекутирани около 1 000 000 души в СССР, осъществявайки брутален червен терор. Собствената му смърт е още една ужасна трагикомедия. Палачът се възгордял толкова много, че веднъж, когато се напил, извикал, че ако иска може арестува дори и самия Сталин... Вождът явно не бил поласкан и Ежов станал жертва на същия този терор, който така успешно осъществявал.

Човекът в дясно от Сталин на първата снимка е Николай Ежов. След изпадането му в немилост и последващата му екзекуция, същата снимка е ретуширана, за да бъде премахнат.
В трети ешелон съм включил злодеите, които... не са истински злодеи, не и колкото останалите. Д-р Крипен например... който убил само и единствено жена си, макар и особено брутално. Някак не е като за тази книга. Има прекалено много други като него. Тук поставям и Византийската Императрица Теодора. Вярно че организирала "политическа полиция", която да спомага задържането на мъжът ѝ на трона и преследвала заговорници, но чак пък... или англичанинът Роджър Мортимър, който бил любовник на Изабела - кралицата на хомосексуалния Едуард II, а в последствие го убил доста брутално, поне според някои полулегендарни известия...

Настоящият президент на Иран... той пък защо дори се споменава... Разбирам, че на Запад не го харесват, но някак... все още не е извършил нищо особено.

Някои от включените в книгата са били просто синове на своето време. Да, от днешна гледна точка, са вършели неприемливи неща, но не и когато са живели и са ги правили. Например английският крал Ричард II, който просто организирал военни походи, хвърлял заговорници в тъмници и потушил едно селско въстание, което преди това разорило няколко града напълно... убил само водачите, другите пуснал... сериозно какво прави тук той?

Има още един проблем в книгата. Ползвани са източници без никаква критика върху тях. Много легендарни и преувеличени данни са приети за чиста монета. Ричард I Лъвското сърце бил хомосексуален, само защото живеел аскетично... Или пък 8% от всички мъже в цяла Азия носили гени от Чингис хан, поради многобройните жени, които бил насилил... е, хайде де... Оргиите на императрица Теодора и какво ли още не.

Липсват и някои титулярни злодеи, например Катерина Медичи.

Така де, книгата е на високи амплитуди, както споменах. Някъде е брилянтна и много интересна, другаде странна и съмнителна, в тези части минава за жълта литература повече от необходимото. Ако търсите реални исторически знания, то този том не е за вас, ако искате просто забавление, може да я пробвате.

За оформлението и изработката на книжното тяло, обаче забележки не би могло да има. Великолепни са.